Bulgarian (BG)
Пчелният нектар в меда е воден разтвор на захари, който с помощта на няколко ензима пчелите превръщат в мед. Цветът, вкусът и ароматът са най-важните органолептични свойства на пчелния мед. Те зависят от произхода, условията на преработка и съхранение.
Въглехидратите в меда са 95-99 % от сухото вещество. Те са представени главно от глюкоза - 20,4 - 44,4 % и фруктоза - 21,7 - 53,9 %. Съдържанието на захароза е до 5,0 %.
От минералите са установени калии, натрий, калций, фосфор, сяра, хлор, магнезий, желязо и алуминий.
Белтъчните и азотните съединения в меда са представени от албумини, глобулини, пептони, ензими и аминокиселини.
От витамините присъстват: В1 В2, В3, В (, РР, С, фолиева киселина, биотин (Н), провитамин А, (каротин), К и Е.
Носители на лечебният ефект са отделните му съставки, захари, микроелементи, витамини, ензими, растителни антибиотици и тяхното комплексно лечебно действие.
От технологична гледна точка, целесъобразно е пчелният мед да се използва за подслаждане. Първо се приготвя разтвор, дозата от който се определя чрез лабораторна проба или чрез внасяне на порции, което е по-лесно приложимо в домашни условия.
Оцветяването на ракията се прави след подслаждането. Ако се пренебрегне това изискване, може да настъпят промени в бистротата и цвета. Най-добре е оцветяването да стане с естествени оцветители, които в домашни условия лесно се прилагат и което е по-важно, не са вредни за здравето в сравнение с химичните оцветители.
Такъв естествен оцветител е отлежаването в дъбово буре. При различното време на престои цветът на ракията става различен. По-светлият цвят на ракията е указание, че отлежаването е било кратко, а златистият цвят и особено конячните тонове, че е продължило повече от необходимото. Това обстоятелство налага при отлежаване на ракията в бъчви периодично да се взема проба, която да се оценява. И когато вкусът, ароматът и цветът удовлетворяват изискванията, отлежаването се прекратява. Ракията се изважда от бъчвата и се налива в стъклени съдове бутилки или дамаджани за по-нататъшно съхранение.
Освен естествения начин на оцветяване при отлежаване в буре или в стъклен съд с добавяне на стара суха дървесина, за целта може да се използва и карамел.
Приготвянето на карамел в домашни условия става по следния начин.
В зависимост от количеството на домашната ракия в малък емайлиран съд (чайник или тенджера) се внасят една или две кафени чаши захар. Съдът се поставя върху електрически котлон, включен на умерена степен. Захарта се разтопява. В началото се получава гъста жълтеникава маса, която започва да кипи и потъмнява. Когато разтопената захар получи тъмно кафяв цвят, съдът се отстранява от нагревателя. Добавят се около 400-500 мл. леко затоплена ракия и се разбърква до пълно разтваряне на карамела.
Както при подслаждането, така и при оцветяването, определянето на дозата става предварително чрез т.нар. лабораторна проба. Вземат се примерно 3-4 половинлитрови безцветни стъклени бутилки, които се подреждат на масата. Във всяка бутилка се наливат по 250-300 мл. ракия. С помощта на пипета или малък градуиран стъклен цилиндър са отмерват 5 мл. от разтворения карамел и се внася в първата бутилка. Във втората бутилка се внасят 10 м., в третата - 15 мл., а в четвъртата 20 мл.
Дозите може да бъдат и в друго количество. Разклащат се интензивно за пълно размесване, след което се прави преценка на оцветяването. Въз основа на количеството карамел, внесено в одобреният цвят на ракията, се изчислява количеството за цялата партида. Отмерва се и на тънка струя при непрекъснато бъркане се внася в ракията. Разбърква се добре и се оставя 24 часа за хомогенизиране.
Взема се средна проба и отново се проверява на цвят и бистрота. При положение че ракията е бистра и с подходящ цвят се налива в бутилки, които се затапват и се нареждат в помещението за съхранение и ползване.
Ако желаете изработване на ракия или питие с точно определен цвят или вкус може да използвате услугите на http://www.ludastrast.com/ където да поръчате дори онлайн любимата напитка за подарък или собствена употреба.
