При превключване от 2-ра на 3-а предавка и обратно пиковите усилия на превключване и синхронизиране се явяват почти равни по размер величини. Това като цяло се отчита като негативен фактор при управлението на автомобила, тъй като на водача се налага да преодолява и двете усилия – по превключване на предавките и по синхронизиране на двигателя.
Вместо традиционните механични скоростни кутии конструкторите все по-често използват по-съвременния и добре развит технологичен вариант – роботизирана скоростна кутия. Тя изпълнява аналогични задачи като при механичната, но има по-различно устройство и принцип на работа. Основен момент при роботизираната скоростна кутия е това, че електронната система на кутията анализира стила на шофиране, скоростта, характера на пътната настилка и задава по-нататъшните действия. По този начин се изпълнява и синхронизирането на двигателя и работата на отделните елементи в него, което позволява по-бързото превключване на скоростите.
Трудно е да си го представим, но в автомобилните скоростни кутии не винаги са присъствали синхронизатори за изравняване на честотите на въртене на валовете и зъбните колела. Преди да се извършва синхронизиране на двигателя се налагало превключването на скоростите да става посредством двойно натискане на съединителя. Първото натискане било необходимо за разделянето на скоростната кутия и коляновия вал, а второто – за тяхното съединяване след извършената смяна на скоростите.
Функция на синхронизаторите
Днес функцията на синхронизатора е бърза и лесна смяна на скоростите, без да се налага да се прибягва до двойното натискане на съединителя. Това съществено увеличава срока на експлоатация на скоростната кутия и осигурява по-голям комфорт за водача на автомобилното превозно средство.
Основните детайли на синхронизатора са:
- -главина с три фиксатора;
- -две пружини;
- -два фрикционни пръстена;
- -превключвател на съединителя.
Главният работен елемент на синхронизатора е главината, която с помощта на три фиксатора и изрязяни в повърхността й шлицове се съединява с включвателя на съединителя. Вътрешните шлицове на главината са съединени с валове, което дава възможност валовете да се преместват от едно зъбчато колело на друго.