Bulgarian (BG)
Това е един сериозен въпрос, който мнозина си задават, но за да се стигне до евентуален отговор, то първо трябва да се разгледат приликите, разликите и начинът на работа.
Основната цел и при двете технологии е да компресират въздуха и да вкарат възможно най-много въздушни молекули в горивната камера. При нормално атмосферно налягане няма как да се достигне такъв брой. Чрез вкарването на повече въздушни молекули се повишава и горивото, което влиза. Така се запазва отношението на гориво-въздушната смес. При двигателите с вътрешно горене това означава, че ще има по-висока енергия и мощност. Двигателите, които притежават система за принудително пълнене имат възможност да повишат мощността си според оформеното налягане на атмосферните показатели.
Разлики в процеса на работа
Компресорът се поставя към двигателя и бива задвижван от ремък, той пък е захванат за коляновия вал. Въздухът, който влиза в компресора има три варианта за нагнетяване:
- Специална перка, която се нарича „импелер” при центробежните компресори;
- Два въртящи се ротора, при роторните компресори;
- Противоположно въртящи се винтове при винтовите компресори.
Така въздухът навлиза във входящия колектор, където на компресомерът отчита и показва данните на малък електронен екран. При съвременният модел компресомер качеството е по-голямо и имате възможност за настройка на единиците.
Всяка една машина трябва да премине през преглед, който да покаже дали компресомерът отчита правилно работните стойности. Благодарение на високата скорост на въртене в коляновия вал се получава голямо налягане, което варира от 0,4 до 0,6 при автомобилите.
Турбото действа по различен начин, като той не се задвижва от ремъци, които са свързани с двигателя. При турбото се използват отходните газове, които излизат от изпускателния колектор. Газовете минават през турбината, където се задвижва перката компресираща въздуха. Обичайните обороти при турбините варират между 75 и 150 000 оборота в минута.
Въпрос на личен избор е да се предпочете един от двата варианта.
