Класиките, на които не им провървя с “Оскар”-ите

“Аз пея под дъжда”, “Психо”, “Шофьор на такси”, “Имало едно време в Америка”. Връзката между тези няколко филма не е само, че те неизменно присъстват в класацията на 250-те най-добри кинопродукции на всички времена, но е че не са носители на нито една награда “Оскар”. Класики, грубо пренебрегнати от Американската академия за филмово изкуство през годините.

Да заснемеш шедьовър не винаги означава да получиш признание

“Аз пея под дъжда”
Режисьори: Стенли Донън, Джин Кели, 1952
 
Легендарният мюзикъл, запечатал раждането на звука в киното, и днес се счита за най-успешния филм в своя жанр. През 1953 г. обаче Американската киноакадемия дори не включва “Аз пея под дъжда” сред претендентите за най-добър филм, а Джин Кели, главен изпълнител и режисьор на лентата, остава без номинация за водеща мъжка роля и режисура. В списъка на 100-те най-добри филма според Американския инситут за киноизкуство “Аз пея под дъжда” е класиран на 5-то място.
 
“Психо”
Режисьор: Алфред Хичкок, 1960
 
Истински парадокс: един от най-влиятелните режисьори на Холивуд нито веднъж не става носител на златна статуетка в категорията “най-добър режисьор”. Киноакадемията често и несправедливо игнорира всички знакови творби на Хичкок. Филмите на знаменития филммейкър “Психо” и “Птиците” са сред любимите ленти на Федерико Фелини, Мартин Скорсезе, Гилермо дел Торо, но не и на журито на Американската академия за филмово изкуство.
 
“Шофьор на такси”
Режисьор: Мартин Скорсезе, 1976
 
“Шофьор на такси” носи номинации за “Оскар” на Робърт Де Ниро, Джоди Фостър и композитора Бернард Херман, но не и на своя режисьор Мартин Скорсезе. Всъщност Скорсезе още не знае, че за да получи първата си златна статуетка в своята режисьорска кариера ще трябва да почака още 30 години, докато заснеме трилъра “От другата страна”.
 
“Имало едно време в Америка”
Режисьор: Серджо Леоне, 1983
 
Последният филм на култовия италиански режисьор Серджо Леоне има печална съдба в американския боксофис. Студиото, което продуцира лентата пренебрегва протестите на режисьора и отрязва екранното време на “Имало едно време в Америка” до 139 минути от оригиналните 229 минути. Притесненията са, че зрителите ще се отегчат от толкова дълъг филм. Осакатената творба на Леоне събира приходи от разпространението си в САЩ в размер на едва 5 млн. долара и бързо е свалена от екран. Критиците съответно правят “Имало едно време в Америка” на пух и прах заради сериозните пробойни в сюжета. Разбира се, творбата на италианеца не получава нито една номинация за награда “Оскар”. Саундтракът на Еньо Мориконе също е игнориран, въпреки че днес се счита за емблематичен във филмовата музика.