Някога Не съм подозирал, че съм способен да причиня подобни неща,нито съм знаел колко много ще изгубя...Как така забравих толкова лесно?Как така не успях да видя, че съм имал всичко? А ти прозря много повече -надникна в най-мрачните кътчета у мен ,озарявайки ги като безброй звезди,звезди, които зърна и съживи вътре в мен.Разкри ми всичко през твоите очи. Съживи ме отвътре,вдъхна ми живот.Изгубен бях,но сега вече дишам! ...досущ като поет без мъка...