Някога Не съм подозирал, че съм способен да причиня подобни неща,нито съм знаел колко много ще изгубя...Как така забравих толкова лесно?Как така не успях да видя, че съм имал всичко? А ти прозря много повече -надникна в най-мрачните кътчета у мен ,озарявайки ги като безброй звезди,звезди, които зърна и съживи вътре в мен.Разкри ми всичко през твоите очи. Съживи ме отвътре,вдъхна ми живот.Изгубен бях,но сега вече дишам! ...досущ като поет без мъка...

Окови Ето ни и нас – стигнахме края.Трябва да тръгвам, ала искамда стана тук с теб –само това искам. Никога не поиска сама да мепуснеш да си отида. Носеше маска, под коятоединствен аз можех да надникна. Нека те взема със себе си на тръгване,не мога сам да го направя. Измъквам се, ала не и от тези окови.Не, нека останат...И нека те взема със себе си. Все още те усещам ето тук,затворен в тази клетка. Пазя всяка частица,всяко една прашинка от теб......

Ти си всичко прекрасно.... Ти си въздухът в среднощните обиколки,прочистващ съзнанието ми,когато надеждата ме е напуснала... Ти си гравитация - помагаш ми да си стъпяотново на краката, когато животът ми епълна каша. Ето защо, за мен си всичко хубаво и истинско.Ти си „новото“, когато светът се обезличава.Ти ме водиш, когато съм с вързани очи... Ти си всичко хубаво втози разбит свят... Ти си всичко за мен и само това,от което имам нужда. И благодар...

Без теб Ще те чакам – там, под студеното ноемврийско небе.Ще те чакам, прелиствайки живота си страница по страница.Така съм отчаян просто да зърна лицето ти.Нека се срещнем тук, в това разбито място. Прегърни ме,искам да те почувствам.Покажи ми как да започнемвсичко отначало.Няма при кого да отида,няма какво да сторя.Без теб съм изгубен. Ще те чакам – дори ако ми отнемеш всичко,ще те чакам дори и ако светлината избледнее.Така съм отчаян викайки и...

Iris* (Ирис, Богинята на дъгата) Да те докосвам пак - спирам се.Защото зная, че и така можеш да ме усетиш.С теб сякаш съм най-близо до Рая - не искамда си тръгвам точно сега... И всичко, което вкусвам е точно този миг,и всичко, което вдишвам е твоя Живот.И когато всичко си отива рано или късно,така ми се иска да си до мен тази вечер. И как ми се ще да се скрия от света -надали биха ме разбрали.И когато всичко в тоя живот е обречено на разрухаиска...