Има и нещо, което е било характерно за годините на традиционното общество, но липсва в днешната мартеница. Това е скилидка чесън, която много често се е прикрепяла към мартеницата. Синият цвят, синята мъниста имат изключително силна защитна функция. Мартеницата не се носи целогодишно, а докато се види първият щъркел, лястовица или цъфнало плодно дърво. Най-често се носят до Благовещение – 25 март“, спомня си етнологът д-р Иглика Мишкова.
Как изглежда мартеницата?
Мартеница, мартенка, байница; направени. мартинче) – сред българи и македонци украшение, амулет, изработен от вълна или конец, който се връзва на първия ден от март, за да бъде човек здрав, щастлив, предпазен от уроки, щети и зли духове през цялата година.
Първото нещо, което ще забележите, ако дойдете в България в началото на пролетта, са гривните от червени и бели конци. Носят се от абсолютно всички, от бебета до стари дядовци, от граничари до таксиметрови шофьори. И ако дойдете малко по-късно, през април-май или дори през лятото, ще видите червени и бели шнурове по дърветата и храстите. Тези гривни от шнур се наричат мартеници (с ударение на първата сричка), в България се подаряват една на друга в първия ден на пролетта, като подаръкът се придружава с думите „Честита Баба Марта!“.
Връзването на мартеница е древен обичай
Още в началото на февруари българските градове са изпълнени със сергии и щандове, продаващи мартеници – преплетени червени и бели шнурове. Всеки жител на страната купува такива дантели в огромни количества, за да ги раздаде на всички, на които може. Най-простите гривни са тънка връв, която е закрепена с мънисто. Предлагат и по-широки, по-ярки мартеници с едри декорации, мъниста, висулки – общо взето, за всеки вкус. А в училищата и детските градини децата тъкат такива декорации под ръководството на учители.
Много легенди са свързани с българската традиция за подаряване на мартеници. Най-известната от тях разказва историята на дъщерята на хан Кубрат, Хуба, и гълъба, който донесъл червено-бял шнур на хан Аспарух, създателят на България. В края на живота си владетелят на прабългарите, хан Кубрат, повикал петимата си синове и им заповядал никога да не се разделят, винаги бъдете заедно, за да не може никой да ги победи.