Заявката се слуша учтиво, оценява се дали пасва на момента и се отговаря честно – „сега“, „по-късно“ или „нека предложа друго“. Не се обещава нищо, което няма да бъде изпълнено, и вечерта не се променя заради една песен. Предварителен списък с желани и нежелани песни от организатора помага много.
Заявките са неизбежна част от всяко събитие. Как се приемат така, че гостът да не се почувства отхвърлен, а дансингът да не загуби посока?
„Заявката е покана за разговор, а не поръчка в ресторант. Понякога отговорът е „да“, понякога „малко по-късно“, а понякога „нека предложа нещо друго“.“ – Георги Костов, DJ и водещ
Всеки DJ получава заявки. Някои са отлични, други са неподходящи за момента, трети са за песни, които просто не са му в плейлиста. Проблемът не е в самата заявка, а в начина, по който се отговаря.
Първо правило – слушай внимателно и бъди учтив. Гостът, който идва до пулта, оказва доверие. Хората не трябва да се чувстват глупаво, защото са поискали нещо.
Второ правило – оцени дали песента пасва. Ако е подходяща за момента, вмъкни я скоро. Ако не е, кажи честно, че ще я пуснеш по-късно, и действително го направи, когато мястото е подходящо. Обещание, което не се изпълнява, е по-лошо от откровен отказ.
Трето правило – не променяй посоката заради една заявка. Дансингът е пълен, защото има линия на настроение. Една песен, която я прекъсва, може да отнеме енергия, която после се връща трудно.
Добрата практика е заявките да се събират на едно място, да се оценяват в контекста и да се подреждат в плана. Лошата практика е нито да се прекъсва всичко за всяка заявка, нито да се отказва грубо.
Полезно е и клиентът да определи предварително какво не бива да звучи на събитието и какво да се пуска задължително. Така DJ-ят има рамка и по-малко лични решения за вземане в движение.
Заявките не са враг на добрата вечер, а източник на информация – показват какво искат хората. Умението е да ги чуеш, без да позволиш на всяка отделна заявка да управлява вечерта.