Bulgarian (BG)
Почитта към класическите произведения още властва по целия свят, а екранизациите на най-известните романи не престават да се надпреварват. Киното и литературата се намират в елегантна танцова прегръдка, и макар че понякога се настъпват, успяват да „изиграят“ (макар и не винаги) успешни емоционални и визуални спектакли. Съвремието обаче също предлага интересни четива. На старите полици редом с признатите класици, можем спокойно да наредим и произведения от съвременни автори, които си струва да бъдат прочетени.
Ето и някои от тях.
Мюриел Барбери – „Елегантността на таралежа“
Роман за портиерка в блок на богаташи, която само външно се вписва в клишетата. Застаряваща жена с неприятна външност, но изключително фина душа. Прониквайки в света на Рьоне, в мислите, интересите и наблюденията й за околния свят, виждаме и чувстваме много повече, отколкото сме смятали първоначално. Авторката – Мюриел Барбери умее да си служи със словото и по увлекателен начин вплита героите в една интригуваща интеракция. Ставаме свидетели на една изключително бърза, но естествена промяна, на духовно израстване, вдъхновено от досега с другия.
Книга, която поражда емоции. Без да е сълзлива.
Започвайки да я чета се притеснявах, че може само заглавието да интригуващо. Радвам се, че грешах.
Маркъс Зюсак – „Крадецът на книги“
Корицата е първото нещо, което те грабва, когато държиш в ръце книгата на Зюсак. Второто нещо са редове, които прочиташ. История за живота на едно момиче, разказана от Смъртта. Персонифицираната героиня присъства косвено в цялата творба, за да ни разкаже за надеждите, изпитанията на едно семейство по време на Втората световна война. Лизел, осиновена от бедно семейство, която се сприятелява с евреин. Лизел, която се научава да чете с новия си баща в студеното мазе. Стени, обсипани с букви. Книга, изпълнена със съдържание, емоции, сюжетни обрати и много пламък.
Между бомбардировки, гонения, мизерия и страх остава едно чувство за огромна привързаност и истинска обич. Струва си да прочетете „Крадецът на книги“ – тя е не само отлично написана книга, но и мощен емоционален заряд.
Фредрик Бакман – „Човек на име Уве“
Започваш да четеш романа, мислейки си за ужасния сухар, който е избран за главен герой. После се чудиш какво е това странно име и се съгласяваш, че му приляга на характера. Следват множество ретроспекции и постепенно „опознаваш“ характера на персонажа, започваш да му симпатизираш и да разбираш голяма част от действията и вярванията му.
Роман за един човек, който е имал нещо важно.
Роман за човек, който е изгубил най-важното.
Роман за човек, който неочаквано намира нов смисъл.
Странният Уве така и не научава съседите си да паркират, където е редно, да изхождат кучетата си далеч от неговата къща, да зачитат личното му пространство, но съумява да открие приятели, които го връщат към живота.
Препоръчвам именно този роман.
