Bulgarian (BG)- Помня първия път, когато дойдох тук. Изминаха около 6 тежки години. И съм щастлив, че вече не съм същия човек, жена ми също се радва. Благодаря ви, че ми позволихте да направя това. Това е всичко, което искам да споделя в момента.
- Някой друг иска ли да сподели с нас нещо тази вечер?
- Да, аз. Името ми е Маршал.
- Здравей, Маршал.
Да...
Това е животът ми...
Моите собствени думи, предполагам...
Обичал ли си някого толкова много, че да се бориш за него?
Не на думи, а наистина да се бориш за него?
Когато те знаят, че са цялото ти сърце, а ти си бронята им,
и би унищожил всеки, опитал се да ги нарани!
Но какво става, когато Съдбата се обърне и те ухапе?
И всичко, на което си държал, се разруши?
Какво става, когато се превърнеш в основия извор на болката й?
- Татко, виж какво направих.
- Татко трябва да хване самолета.
- Татко, къде е мама? Не мога да открия мама, къде е?
- Не зная, Хейли, бебче мое, отиди да си играеш, татко ти е зает. Татко пише песен, тя няма да се напише сама. Ще те залюлея веднъж, но после трябва да се люлееш сама.
После се обръщаш към нея в тази песен и й казваш, че я обичаш.
Прегръщаш майка й, която е нейно подобие.
Това е Slim Shady, скъпа, Slim Shady е луд.
Shady ме накара, но тази вечер ще бъде победен от едно дете.
Припев
И когато вече ме няма, продължи напред, не тъгувай.
Радвай се всеки път, що чуеш гласа ми.
Просто знай, че гледам отвисоко, докато се усмихваш.
И не чувствам нищо.
Така че, скъпа, не тъгувай. Просто ми се усмихни.
И когато вече ме няма, продължи напред, не тъгувай.
Радвай се всеки път, що чуеш гласа ми.
Просто знай, че гледам отвисоко, докато се усмихваш.
И не чувствам нищо.
Така че, скъпа, не тъгувай. Просто ми се усмихни.
Продължавам да сънувам този сън:
бутам люлката на Хейли, а тя пищи,
не иска да пея повече.
Заради теб мама плаче! Защо? Защо плаче мама?
- Скъпа, татко няма заминава повече.
- Татко, лъжеш! Винаги казваш така, винаги казваш, че е за последно. Но ти няма да си тръгваш вече - ти си мой, татко.
Тя трупа кашони пред входната врата, опитвайки се да я блокира.
- Татко, моля те! Татко, не си тръгвай. Татко, спри...
Бърка в джоба си, изважда мъничък медальон. Има снимка.
- Татко, вземи го със себе си. Той ще те пази.
Поглеждам. Сам съм, стоя пред огледало. Тези проклети стени сигурно говорят, щото, човече, мога да ги чуя! Те ми казват "Имаш последна възможност да постъпиш правилно, тази вечер. Сега излез там и им покажи, че ги обичаш, преди да е станало твърде късно".
Излизам от вратата на спалнята ми и внезапно се озовавам на сцената. Те изчезнаха, а прожекторите са включени и аз пея...
Припев
И когато вече ме няма, продължи напред, не тъгувай.
Радвай се всеки път, що чуеш гласа ми.
Просто знай, че гледам отвисоко, докато се усмихваш.
И не чувствам нищо.
Така че, скъпа, не тъгувай. Просто ми се усмихни.
И когато вече ме няма, продължи напред, не тъгувай.
Радвай се всеки път, що чуеш гласа ми.
Просто знай, че гледам отвисоко, докато се усмихваш.
И не чувствам нищо.
Така че, скъпа, не тъгувай. Просто ми се усмихни.
60 000 души, всички са наскачали от местата си.
Завесите падат, хората хвърлят рози в краката ми.
Покланям се с благодарност.
- Благодаря на всички, че дойдохте.
Те крещят така силно...
За последно поглеждам към тълпата...
Тогава се навеждам,
не мога да повярвам на очите си...
- Татко, аз съм. Помогни на мама. Китките й кървят...
- Но, скъпа, ние сме в Швеция. Как дойде в Швеция?
- Последвах те, татко. Ти каза, че няма да си тръгнеш... Излъга ме, татко. Заради теб мама е тъжна. А аз ти купих този медальон с надпис "Най-добрият татко"... Само това исках - да ти го дам... Но разбрах, добре, аз и мама си тръгваме.
- Но, скъпа, почакай...
- Вече е твърде късно, татко. Ти направи своя избор. Сега излез там и им покажи, че ги обичаш повече от нас... Точно това искат. Те искат теб, Маршал, продължават да крещят името ти. Не е чудно, че не можеш да заспиш, просто вземи още едно хапче. Да, обзалагам се, че ще го направиш. Рапираш за това, да, поддържаш го истинско...
Чувам аплодисменти. През цялото това време не можех да виждам. Как е възможно завесата да се спуска за мен?
Обръщам се, откривам оръжие на земята, зареждам го. Притискам го към мозъка си и крещя "Умри, Shady, умри!", и стрелям.
Небето притъмнява. Животът ми проблясва. Самолетът, в който би трябвало да съм се разбива и изгаря до пепел.
Тогава се събуждам.
Алармата на часовника звъни.
Една птичка пее.
Пролет е и Хейли се люлее отвън.
Аз отивам при Ким и я целувам.
Казвам й, че ми липсва.
Хейли просто се усмихва и намига на малката си сестричка...
Почти като да каже...
Припев
И когато вече ме няма, продължи напред, не тъгувай.
Радвай се всеки път, що чуеш гласа ми.
Просто знай, че гледам отвисоко, докато се усмихваш.
И не чувствам нищо.
Така че, скъпа, не тъгувай. Просто ми се усмихни.
И когато вече ме няма, продължи напред, не тъгувай.
Радвай се всеки път, що чуеш гласа ми.
Просто знай, че гледам отвисоко, докато се усмихваш.
И не чувствам нищо.
Така че, скъпа, не тъгувай. Просто ми се усмихни.
Превод от webselo.com.
Поръчайте и вие своя превод. Свържете се с екипа ни: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. & 0898 62 30 62.
