Bulgarian (BG)
Уилям Дефо - хамелеон на големия екран
За себе си Уилям Дефо казва: “Обичам хората да се отнасят към мен като към съвсем обикновен човек. Те обаче може би не осъзнават, че съм способен да се превърна във всеки един от тях”.В ранната си актьорска кариера Уилям Дефо е заплашен от това да изпълнява само ролята на “лошия” в проектите, в които участва. Продуцентите виждат единствено злодей зад грубите резки черти на лицето му. Днес Дефо е доказал, че на практика е способен на всякакви превъплъщения на големия екран – той може да е Зеленият гоблин от “Спайдърмен”, смелият сержант от американската армия във “Взвод”, дори и Исус Христос.
Дефо дебютира в киното през 1980 г., но с фал старт. Тогава той получава епизодична роля във филма на Майкъл Чимино “Вратата на рая”, само че сцената с него така и не е включена във финалната версия на продукцията. В следващите 6 години следва поредица от нискобюджетни продукции, които помагат на актьора да открие собствения си стил пред камерата. Големият пробив идва през 1986 г., когато режисьорът Оливър Стоун “открива” Уилям Дефо за света на киното – ролята на сержант Елиъс във “Взвод” носи номинация на актьора за най-престижната кинонаграда “Оскар”.
За работата си по “Взвод” Уиялм Дефо си спомня: “Преди да започнем снимките всички актьори бяхме изпратени за две седмици в джунглата, съпроводени от няколко ветерани от Виетнам. Нямахме никаква връзка с външния свят. Според Оливър Стоун, също бивш ветеран, правото да си на големия екран трябваше да бъде заслужено!”
Следващите две големи роли на Дефо са “Последното изкушение на Христос” (1988) на Мартин Скорсезе и “Диво сърце” (1990) на Дейвид Линч. За работата си със Скорсезе Уилям Дефо разказва: “По онова време много пушех. В почивките между снимките Скорсезе вечно беше край мен и ме бранеше от любопитни хора с фотоапарати. Никак не му се искаше някой да направи снимка на Исус с цигара в ръка.”
