Звучиш във тишината ми!

Звучиш във тишината ми,
напук!
Във нея ти дойде със звук
от нежни, пърхащи криле.
С ръце погали моето лице,
и после ме прегърна.
А аз не можех даже да те зърна!
Бях сляп и исках да прогледна,
да мога да те видя,
ако ще за миг да е!
 
Коя си и къде си?
Напомняш ми за приказни принцеси,
илюзия ли си,
къде си?
Защо не чувам вече твоите криле?
 
Стаята е мрачна.
Аз съм в нея,
опитвам се без тебе да живея.
Усещам те, макар да си далеч.
Създание със ангелски криле,
за теб ще бъда рицарят със меч!
Знам, че е въпрос на време,
но искам те до мене веч.