Bulgarian (BG)
Чувствам, че е близо, наближава края.
Мамка му, какво ще правя.
Твърде късно е да започна отначало -
това е единственото, което знам.
Понякога чувствам, че всичко, което правя е да откривам различни начини да изкажа същата стара песен -
още от деня, в който дойдох,
от деня, в който пуснах песента "Здравей! Моето име е"
Започнах да си мисля, че моето име е "Виновен",
защото всеки път, когато нещата се объркваха,
хвърляха вината върху мен.
Медиите ме направиха съвременния еквивалент на Чингиз хан.
Опитах се да им кажа, че го правя само за забавление, човече.
Гангстер? Не, просто съм куражлия.
Казваха, че трябва да си променя стила, че съм твърде мек,
заприличал съм бил на AZ & Nas.
Показах си ноктите и от тогава насам и зъбите ми се наостриха.
Но до мига, в който се изправих ми беше втълпявано,
че няма да съм значим.
Нищо чудно, че трябваше да забравя всичко,
което мозъкът ми бе научил.
Наистина ли принадлежа на тази игра? Чудех се.
Искам просто да играя себе си, трябва ли да създавам вълнения?
Така че назд и напред в мозъка ми се води битка!
И не искам да изглеждам неблагодарен или да показвам уважение към тези,
които ме създадоха,
но понякога трябва да приемеш загубата
И трябва да продължаваш да работиш, това е единственият ти отдушник, и единствения ти костюм,
така че ти знаеш, че те ще го обсъждат.
По-добре намери начин да ги контрираш бързо и ги накарай да ахнат!
Чувствам сякаш съм казал това 80 кабилиона пъти.
Колко пъти мога да кажа същото нещо по различни начини, същата рима?
Това, което искам да кажа е, че ако има някой друг с подобна история,
обзалагам се, че се чувстваш по същия начин, както аз се чувствах,
когато бях на същото място, където в момента си ти.
Когато се боях да...
издам и едничък звук...
Уплашен, че никога няма да намеря път навън!
Навън, навън...
Уплашен, че никога няма да бъда открит...
Не исках да продължавам повече...
Силата на гневния човек ще ти затвори устата!
Стъпвам на пръсти в тази къща, пълна с любовни капани.
Нямам повече извинения.
Така че, ето ме - няма да бягам.
Смелост над страха! (времето наближава...)
Смелост над страха! (пролях сълза...)
За всички тези пъти, в които ти позволявах да ме разиграваш
и да ме потискаш.
Сега тръгвам, имам смелост над страха, смелост над страха.
Чувствам, че е близо, наближава края.
Мамка му, какво ще правя.
Твърде късно е да започна отначало -
това е единственото, което знам.
Знам какво е, бил съм там, самотни родители...
Мразиш съществуването си...
Опита ли се да намериш мястото си в този свят?
А болката просто засилва гнева!
Но когато я вложих в песен,
се научих как да я насочвам.
Тогава аз проблеснах,
започнах да рапирам колкото мога по-яростно!
Научих се как да я обуздавам дори без юзди!
И имаше доста вулгарности, но щурото беше, че...
Чак когато спрях да казвам, че ми пука,
хейтърите оценика изкуството ми!
И ми се къса сърцето като гледам цялата болка, която съм причинил...
Но какво ще правя, когато си отиде гневът, когато угаснат светлините?
И прозорецът се затваря, няма го вече.
И замръзвам с него,
защото вече нямам емоция, която да ме движи...
просто малко шеговити песни, които правя за забавление...
Така че до изгрева ще рециклирам старите си песни,
но предпочитам да направя "Not Afraid 2",
отколкото още една като "We Made You"!
И не искам да изглеждам снизходителен,
когато обсъждам паденията и върховете си,
пораженията си,
и възвишенията си.
Моля се на Бог, поне да си отворя очите в някой момент.
И да ви дам провизиите и инструментите,
и да ги използвате,
и да станете по-силни!
Достатъчно, за да се вдигнете на крака,
когато се чувствате така, както аз се чувствах!
Не мога да ви обясня колко изтощен бях,
когато трябваше да ходя по пътя си,
балансирайки около черупки от яйца.
Но, благодаря ти, мамо!
Ти ми даде силите да създам тази "Шейди-мания"!
И когато изпразнят стадиона ще знам, че все пак съм успял да изляза от онази къща,
и да намеря своето място в този свят.
Така че, това е за всяко дете, което е мечтаело просто някой ден да бъде прието.
Аз представлявам него или нея, всички подобни,
вие сте причината да направя тази песен!
И всичко, което се страхувате да кажете - не се страхувайте повече.
От този ден занапред оставете зад****те да си говорят,
сложете им щипка сол и изяжте ши**ните им лица.
Легендата за бесния блондин ще ме надживее чрез вас..
А като си помисля, че...
се боях да издам и едничък звук...
Уплашен, че никога няма да намеря път навън!
Навън, навън...
Уплашен, че никога няма да бъда открит...
Не исках да продължавам повече...
Силата на гневния човек ще ти затвори устата!
Стъпвам на пръсти в тази къща, пълна с любовни капани.
Нямам повече извинения.
Така че, ето ме - няма да бягам.
Смелост над страха! (времето наближава...)
Смелост над страха! (пролях сълза...)
За всички тези пъти, в които ти позволявах да ме разиграваш
и да ме потискаш.
Сега тръгвам, имам смелост над страха, смелост над страха.
Чувствам, че е близо, наближава края.
Мамка му, какво ще правя.
Твърде късно е да започна отначало -
това е единственото, което знам.
