Без сапани част от киноиндустрията ще замре (2018)

Названието сапани не е много популярно, но за сметка на това употребата на самите сапани е неизбежна. Защото без тях част от производствената и особено от търговската дейност ще се превърне в невъзможна. Нещо повече, оказва се, че и киноиндустрията може да пострада от липсата на сапани. Първо, защото е индустрия като всяка друга – налага се да се вдигат и местят от едно място на друго огромни товари. Второ, защото местенето в подобни случаи е твърде зрелищно и може да стане част от самото филмово действие, като добре се вплете в една криминална интрига, примерно.

Всъщност, сапани наричаме устройствата за повдигане и сваляне на огромни и тежки товари, които не биха могли да бъдат дори помръднати по друг начин. Със сапани се захващат товарите по сигурен, устойчив и щадящ по-крехките им елементи начин, за да могат различните товароподемни машини (кранове, лебедки и пр.) да ги повдигат и придвижват в различни посоки.

Всеки, който е гледал, на живо или по телевизията, как се товарят кораби по многобройните пристанища на света, или как се пълнят жп вагони из плетеницата от коловози по товарните гари, непременно е виждал сапани, без, разбира се, в повечето случаи да знае, че те се казват така. Гледката е доста омагьосваща. Неслучайно при доста криминални филми има сцени с различно значение за интригата, при които се появяват сапани.

Представете си само: върви злодеят по палубата, самоуверен и сигурен в успеха, а между него и небето плува огромен и тежък товар (най-често контейнер), захванат, естествено, със сапани. Ту виждаме спокойно крачещия, омразен ни герой и много искаме нещо лошо да му се случи, ту камерата ни прави съпричастни към някой елемент от захващането (а захващането се извършва със сапани), който всеки момент ще се скъса (счупи). Напрежението расте ли, расте. Всеки миг тежкото нещо ще полети и ще размаже лошия...

Излиза, че не само част от производствената и търговската дейност ще замре без сапани, но и част от филмовата продукция. Освен че носи напрежение, снимането на товаро-разтоварни работи по пристанища и гари, е и много атрактивно.

Киното, като всяко визуално изкуство, разчита именно на подобни, омагьосващи окото гледки. Вързани със сапани контейнери се люлеят над океана, зрителят е наясно, че е извършен саботаж и веригите са изпилени, въжетата изтънени, лентите прерязани донякъде, така че всеки момент контейнерите ще се откъснат, ще полетят надолу и завинаги ще потънат в дълбините. Дори само такива гледки да можеха да се осигурят със сапани, пак си заслужаваше съществуването им..