Една любов, една мечта и пътища хиляди, осеяни с раните. Жадувано чакам те някъде там, като врачка, гадаеща по дланите. Решен да открия съдбата си тръгнах, преди смъртта да ме потърси. Не повярвах на нея, така както убиец не вярва на съвестта си. С труда си, луд без ума си, модерният Мунчо с въже на врата си, крещя, без да чувам вика си, повален и убит в яростта си светът се разтърси! Благодат за скитник бездомен, намерил домът си. Музика няма, о...