Господ ме наказа да обичам силно, да си раздам безплатно чувствата обилно. За тях душевният си магазин набрах и позитивното във мен стана на прах. Мислех си, че само във ковчег ще съм спокоен, щото моите сълзи капеха като дъждът пороен, макар и да не намирах ______ за щастието, аз не спирах да вярвам в словото божието. А някои искат да ми влезнат във обувките, но не знаят, че моите са от калните . Страх ме е, че ставам студен. Човешкото уумира и ...