Bulgarian (BG)
Ако ви трябва помощ като се заключим, то добре е да знаете и принципа на работа на ключалката. Въпреки, че има много специалисти, които могат да помогнат, никога не е излишно да знаем малко повчее от историята и принципа на действие на заключващите устройства. Ето и такава:
Докато Барън, а по-късно и Къб са били заети около създаването на лостове, Джозеп Брамах е създава съвсем нов маршрут в развитието заключване. Неговото защитно блокиране, се патентована през 1784 г. и представлява една малка метална тръба с тесни процепи нарязани в единия край.
Когато ключът с цилиндричната ключалка избутва напред, пързалките са насочени в слотовете. Те всички трябва да спазват правилна дължина, както е продиктувано от слотовете или болта не може да бъде изхвърлен. Така убеден в неприкосновеността на заключващия механизъм, Брамах отбелязаха £ 200 награда (около £ 250,000 в днешни пари) за всеки, който може да вземе подобна защита. Това става 50 години, преди измислянето на наградата за американски ключар.
В средата на деветнадесети век огромната дейност в ключалката на развитие, се основава предимно на ключалки Брамах или Барън и Къб на лостови брави. През 1848 г. в САЩ, Линус Йейл, а по-късно синът му, също Лин, патентован и подобрена ключалката в компактен цилиндър. Дори сега, ключалката Yale е един от най-често използваните за вътрешни брави.
Зъбците на ключови щифтове точно до правилната височина, позволяват на цилиндъра на ключалката да завърти болта да бъде оттеглен. Ключът е направен в редица различни сечения и отделения от видове, които се комбинират с различни назъбвания и предлагат хиляди вариации.
До края на деветнадесети век, когато обирите в банки и предприятия, нараснали стремглаво, необходимостта от заключващи комбинации и механизми на база активирани става все по-належаща. Джеймс Сарджънт въвежда заключваща система, която позволява безопасно да се отвори само с предварително зададено време.
Заключването с комбинации е възникнало още през седемнадесети век, а от 1870 се доказва, че е полезно устройство за сигурност за сейфове и каси. Механизмът с болтове се освобождава само когато правилната поредица от цифри или букви се завърта по избор от външната страна на бравата. Всеки верен хвърлен диск позволява серия от слотове в пръстени с резба на централно вретено да се подредят и да освободи болта.
Разбира се, всеки ключар ще потвърди, че ако един крадец иска нещо достатъчно силно, има ресурси, време и знания, за да го получи, ключалката, не ще го пази. Така се оказа. Престъпниците осуетени от умните брави търсят други начини да получите това, което е под десет катинара.
Тогава хората направили проект за сейф. Сейф създателите отговорили на тази заплаха от въвеждане на втора серия от болтове във вратата на сейфа. Всяка експлозия автоматично заключва болтовете на вратата с помощта на подобно заключващо устройство.
Докато Барън, а по-късно и Къб са били заети около създаването на лостове, Джозеп Брамах е създава съвсем нов маршрут в развитието заключване. Неговото защитно блокиране, се патентована през 1784 г. и представлява една малка метална тръба с тесни процепи нарязани в единия край.
Когато ключът с цилиндричната ключалка избутва напред, пързалките са насочени в слотовете. Те всички трябва да спазват правилна дължина, както е продиктувано от слотовете или болта не може да бъде изхвърлен. Така убеден в неприкосновеността на заключващия механизъм, Брамах отбелязаха £ 200 награда (около £ 250,000 в днешни пари) за всеки, който може да вземе подобна защита. Това става 50 години, преди измислянето на наградата за американски ключар.
В средата на деветнадесети век огромната дейност в ключалката на развитие, се основава предимно на ключалки Брамах или Барън и Къб на лостови брави. През 1848 г. в САЩ, Линус Йейл, а по-късно синът му, също Лин, патентован и подобрена ключалката в компактен цилиндър. Дори сега, ключалката Yale е един от най-често използваните за вътрешни брави.
Зъбците на ключови щифтове точно до правилната височина, позволяват на цилиндъра на ключалката да завърти болта да бъде оттеглен. Ключът е направен в редица различни сечения и отделения от видове, които се комбинират с различни назъбвания и предлагат хиляди вариации.
До края на деветнадесети век, когато обирите в банки и предприятия, нараснали стремглаво, необходимостта от заключващи комбинации и механизми на база активирани става все по-належаща. Джеймс Сарджънт въвежда заключваща система, която позволява безопасно да се отвори само с предварително зададено време.
Заключването с комбинации е възникнало още през седемнадесети век, а от 1870 се доказва, че е полезно устройство за сигурност за сейфове и каси. Механизмът с болтове се освобождава само когато правилната поредица от цифри или букви се завърта по избор от външната страна на бравата. Всеки верен хвърлен диск позволява серия от слотове в пръстени с резба на централно вретено да се подредят и да освободи болта.
Разбира се, всеки ключар ще потвърди, че ако един крадец иска нещо достатъчно силно, има ресурси, време и знания, за да го получи, ключалката, не ще го пази. Така се оказа. Престъпниците осуетени от умните брави търсят други начини да получите това, което е под десет катинара.
Тогава хората направили проект за сейф. Сейф създателите отговорили на тази заплаха от въвеждане на втора серия от болтове във вратата на сейфа. Всяка експлозия автоматично заключва болтовете на вратата с помощта на подобно заключващо устройство.
