За размерът в рекламата

За размерът в рекламата

Напоследък често ме питат колко би струвало написването на текст по дадена тема с размер 300, 400 или 500 думи. И аз отговарям все по един начин - че за определяне себестойността не е важен размерът, а времето, изтекло за написването му. Не зная дали и в други области на живота е така, но с писането е тъй, усетил съм го.

Като ми възложат разработка на текст с обем 350 думи, като ги достигна, ако материалът не е завършен - какво трябва да направя? Да сложа рязко "край" и с това да се приключи? Не искам така. Всяка статия, започната веднъж, трябва да изглежда завършена! Но защо ли? - питаш ти. Все задаваш въпроси, все нещо не ти е ясно. Добре де, ще ти отговоря и този път. Чети внимателно!

Мисълта не познава граници и бариери. Изпречат ли се й се някакви - тя винаги ги прехвърля. И поради това - такива не може да има на пътя й!

Стойността при писането не би трябвало да се оценя съобразно текстовия размер,а по друг начин. По качество и продължителност на работата.

Понеже, драги ми читателю, драскането понякога отнема дълги часове, дни, та дори и месеци, докато се ровиш в речниковия си килер в търсене на правилните думи. Правил съм по 50 рецензии, та и по повече на някои от стиховете си, за да станат както трябва, да изкажа семантично онова, което тлее или студее в душата ми.

И друго - вземи за пример текста на някоя хубава, любовна, лирична песен. Може би обемът му е стотина думи, но бидейки нежен, мелодичен, чувствен, разработката му би отнела месеци. Та нали трябва да се напасне и на мелодия, и на глас.

И още - авторите, които държат на името и репутацията си винаги проучват възложените им теми.

Ако сега ме помолите да напиша нещичко за далака, ще бъда безкрайно затруднен. За да стане текстът както трябва, ще отделя може би 3 часа, за да прочета нещичко, да си припомня ролята на този орган в организма. И накрая цената няма да бъде X, а X*3.

И макар да ми е твърде неудобно да говоря за цени и пари, няма как да избягам от тях. Живея в комерсиален свят, в който всичко се плаща - храната, подслона, дрехите, образованието, лечението, та и любовта.... Но за последното - в друга тема.

А сега, приятелю, читателю мой, драги, желая ти позитивен и ползотворен ден! Ще се четем отново, много скоро.

Оценете статията:
0
Белиз – прелестно кътче за авантюристи
За здравето и хората...

Related Posts

 

Overall Rating (0)

0 out of 5 stars

Leave your comments

Post comment as a guest

0
  • No comments found