Касисът е дървесен храст от семейство „Grossulariaceae", това е така нареченото черно френско грозде. Родината на този плод е Централна и Северна Европа, а също така се среща много често по северните склонове на Азия. Тези територии не са случайни, там почвата е влажна и плодородна, а това позволява на много хора да се занимават с търговия отглеждайки подобни сортове. Касисът е издръжлив на ниски температури, но ако те се запазят и през пролетта, то това ще окаже влияние на реколтата. Плодът се събира през лятото – ръчно или машинно. Той е богат на витамин C, фитохимикали, антиоксиданти и други хранителни вещества. Принципно касисът може да се консумира суров, но в повечето случаи се използва за приготвянето на различни видове сладки и солени ястия.
Търговията с касис е много известна в районите, където вирее, защото той е използва за направата на сок, конфитюри, желета и сладки сиропи (топинг). Плодовете могат да ферментират и да се използват за алкохолни напитки, а също така имат широко приложение и в медицината.
Проблемът при касиса е, че често страда от болести и вредители. Най-сериозното заболяване се нарича реверсия, причинено от вирус, който се пренася от жлъчния агар на касиса. Американците в началото са бъркали касиса с бял бор и са мислели, че той не се яде и е изключително опасен за здравето им.
Как расте и се отглежда касис
След бране на касис е нужно веднага да бъдат изрязани всички онези ненужни клони с така наречените „пъпки-издънки". Това са пъпките, които не са успели по една или друга причина да родят плод. Новозасадените храсти трябва да се подрязват редовно за да няма такива случаи и при тях. Всяка клонка, която кривне и няма шанс да даде плод се реже. Всички по-стари клони се режат, за да могат да изникнат нови пръчки, с повече плод. Самият процес много прилича при този, когато се зарязва лозето. Храстът не трябва да става много голям и буен, то той трябва да се върже и окастри. След като всичко ненужно е отстранено и плодът е набран, то вече е време да поникнат нови пъпки за следващия сезон.