С помощта на нови, гравитационни лещи астрономите оборудваха телескопите Fermi, Swift & Integral, насочвайки към към свръхмасивна черна дупка, намираща се на милиарди светлинни години от нас.
Така наречените гравитационни лещи имат способността да улавят гама лъчите - това беше невъзможно доскоро. За пръв път този тип излъчвания ще бъдат наблюдавани с лещи от космоса. А това е огромно предимство, тъй като физически е невъзможно да се заснеме в детайли дори най-мощният космически обект поради огромните разстояния, ала с гама лъчите въпросът стои по друг начин. Те се излъчват с висока скорост и могат да бъдат "уловени" в "мрежата" на астрономите-земляни. Астрономите ще могат с помощта на тези лещи да наблюдават и анализират сблъскващи се галактики, експлозии на звезди и други космически събития.
Учените са си набелязали черната дупка с името PKS 1830-211, която е засмукала звезда, разположена на удобно за астрономите местоположение, позволяващо им да извършат своите наблюдения. Но това е трудно - то е все едно да се опиташ да уловиш с въоръжен поглед разходката мравка върху повърхността на луната.
Но да ви върна пак на черната дупка - втората причина да изберат именно PKS 1830-211 е обстоятелството, че тя излъчва гама лъчите твърде близо до хоризонта на събитията, а тази информация, бидейки "по-изчистена", ще разясни на учените природата на огромните струи фотонова енергия, изхвърляна навън.
Трите телескопа, които споменах по-горе, работят заедно в пълен синхрон, за да бъде изрисувана цялата картина на излъчването от района на черната дупка. NASA също участват в проекта, събирайки данни от високоенергийните излъчвания, докато телескопът Integral на ESA е отговорен за "по-мързеливите" частици в района на черната дупка. Swift телескопът подпомага работата на Integral.