Интернетът е свободно, но платено пространство. Защо е така?

Наскоро разговарях със свои познати на тема интернет услуги и изпаднах в странната ситуация да обяснявам защо интернетът е платен, макар да се счита, че е напълно свободно пространство (но не и свободно от такси).

Много хора не знаят чисто технически какво представлява интернет - грубо казано това е огромна мрежа, в която едни компютри комуникират с други. Когато влезете в някой уебсайт (например в http://eveyn.com) , вие правите заявка към сървъра на този сайт, който от своя страна обработва информация. С други думи, интернетът не е нещо, което просто се рее във въздуха. Всички данни се съхраняват на физически съществуващи сървъри. Също така поддръжката на тези сървъри е свързана с разходи - купуване на техника, плащане на елекрическа енергия, заплати на специалисти по компютри и мрежови настройки, и други.

Тоест интернетът е удоволствие, за което си плащаме, както си плащаме данък за колата, храната, когато отидем в някой ресторант и така нататък.

Можете да ползвате напълно безплатно интернет, ако се свържете към някоя безплатна безжична мрежа или спечелите някоя промоция. В първия случай някой е платил въпросния интернет и е пуснал свободен достъп, който не изисква парола, а във втория сте извадили късмет.

Все пак интернетът има едно основно предимство - той няма централа и е почти невъзможно да бъде контролирано, освен ако всички правителства по света не се споразумеят за това. Причината интернет пространството да няма централа е, че всеки уебсайт има собствен сървър.

Например http://eu-bloger.eu в момента се намира на сървър в България, но http://razberi.info доскоро се намираше на чуждестранен сървър. Собствениците на сайтовете плащат за услуга, която се нарича хостинг и представлява предоставяне на хардуерни ресурси за работата на съответния уебсайт. Но тези услуги не са безплатни и се предлагат от стотици хиляди фирми в много държави по целия свят.

Също така всяко устройство, което влезе в интернет мрежата, я разширява. Ето един пример - eu-bloger.eu има x потребители. Регистрира се някой нов и почва да споделя мненията си или да създава нови теми в сайта, но той пише от собствено устройство и индивидуален IP адрес.

Точно това дава свободата на интернет - независимостта на мрежата от единен център, който да я контролира. Представете си, че имаме следната хипотеза - има централа на интернет, която е разположена във Великобритания. В момента, в който стане събитие във Великобритания, което е неизгодно за държавата, тя може да блокира всички новини, свързани с него, така че останалите потребители в света да не разберат какво е станало. Държавата ще има възможност да направи това, защото главните контролни сървъри ще бъдат на нейна територия и в нейно владение.

В момента във всяка държава има от стотици до хиляди доставчици на хостинг и интернет услуги - всеки от тях се бори за по-висок пазарен дял и има определен брой клиенти, които обслужва. Това на практика означава, че има пълно диверсифициране на пазара, което е в полза на потребителите и свободното слово, но всичко това идва на определена цена - най-малкото тя е таксата за интернет.