Bulgarian (BG)Да питаш някого какво е времето, всеки знае, но накараш ли го да обясни - настъпва мълчание. Уж всички знаем какво е времето, пък се затрудняваме да обясним. Защо се получава така?
Времето е абстрактно понятие. Хората още преди хиляди години са се научили да измерват, да определят какво време е изминало от дадено събитие. Древните гърци, египтяните и други народи са използвали различни пособия и техники. Някои са използвани положение на звездите и фазите на Луната. Други използвали изгрева и залеза на Слънцето като ориентир. Днес за измерване ползваме часовници. Има такива, които отброяват времето до стотни от секундата, дори с много по-висока точност. Друг популярен способ за измерване на времето е календара. Съвременните каледари отброяват период от 365 дни, които са оформени в 12 месеца, а всеки месец има около 4 седмици, всяка седмица има 7 дни, всеки ден има 24 часа, всеки час - 60 минути, всяка минута притежава 60 секунди, всяка секунда - 100 стотни и така нататък. Важна стойност в каледара е годината.
След като разбрахме как се измерва времето, нека определим какво всъщност е то.
Когато питах един свой познат какво е времето, той ми отговори "времето е хубаво". Той имаше предвид синоптичното време, а не това във философския смисъл. Трябва да разграничим двете "времена" и да не ги бъркаме. Времето всъщност е поредица от събития, които се случват едно след друго. Ние определяме кога едно събитие се е случило посредством друго събитие, тоест ние казваме, че първо се е случило това, а после - онова. По същия начин "работи" и историята. Тя е подредена посредством поредица от събития. Разбира се, календарите помагат за по-точното определяне на времето, в което са се случили някакви събития. Времето работи винаги и няма почивен ден. То съществува от началото на вселената и върви винаги в една посока - напред.
