Bulgarian (BG)Беше топла августска вечер. Ива и Нели вървяха през парка по пътя към дома. Вятърът лекичко клатеше клоните и листата издаваха слаби шумолящи звуци. Небето беше ясно и звездите силно светеха. Луната също не им отстъпваше - тя се усмихваше ведро на закъснелите момичета, докато те си говореха за изминалия ден. Представлението беше минало отлично и успехът им беше голям. За разлика от друг път, сега имаше много зрители и бяха успели да съберат голяма сума за децата от сиропиталището. Каузата им беше благородна, но не всички го разбираха. Нели подозираше, че директорът на театъра краде от фонда, но нямаше как да го докаже.
Тя беше на петнадесет години и висока около 1.70. Имаше стройно тяло и красиви сини очи. Въпреки че не беше от най-приказливите, Нели успяваше да развесели хората в напрегнат момент. Винаги беше лъчезарна и усмихната, а острият ѝ като бръснач ум разсичаше и най-сложнтие дилеми. За разлика от любезната си приятелка, Ива беше своенравна и притежаваше доста хапливи думи в речника си. Тя също беше красива и талантлива, и наскоро беше спечелила престижна стипендия по актьорско майсторство, която щеше да ѝ позволи да се учи от най-добрите в жанра. Всички ѝ завиждаха за това, а тя при всяка възможност им го напомняше. Малко надута, леко капризна - такава с беше тя. Само Нели я подкрепяше още - те бяха прители от детската година и нищо не можеше да ги раздели. Алеята на парка свърши и двете се озоваха пред кръстовището, където трябваше да се разделят.
-Аз мисля да се прибирам - каза замислено Нели и се прозина веднъж - късно е, а утре сме на училище.
-Да, аз също ще се прибера. Тогава ще се видим утре, нали? - попита Иова, гледайки часовника си.
-Със сигурност. Аз ще ти се обадя. Хайде - лека нощ.
-Лека. А, чакай. Боби преди те търсеше.
-Така ли? И ти какво му каза?
-Че си имаш гадже и не се интересуваш от него.
-Но защо? Знаеш, че го харесвам. Много си зла, да знаеш - каза с усмивка Нели. Както и да е, ще вървя, лека.
Двете се сбогуваха и разделиха. Ива пресече кръстовището и сви зад ъгъла на съседната сграда. Не мога да обикалям - ще мина напряко - помисли си тя, върна се и тръгна в пространството между двете сгради, което тъкмо беше подминала. Беше по средата на тъмното пространство, когато изведнъж се чу звук от падащо желязо. Тя се стресна и извика:
-Има ли някого там?
Никой не отговори. Ива не знаеше какво да прави. Не беше успяла да разбере откъде се чу този звук - отпред или зад нея. Може би беше някой престъпник, дебнещ в тъмнината? Не , не може да ми се случва това - помисли си тя - сигурно е нещо друго. В следващия момент тя видя една котка и това я успокои.
-Глупава котка, изплаши ме до смърт. Тя граба едни камък и го хвърли, но не успя да уцели животното. Тъкмо щеше да продължи, но чу стъпки пред себе си. Докато се обърне, две ръце я стискаха и тя чу думите:
-Мълчи, да не си гъкнала! Имаш ли пари?
Ива мног осе изплаши. С треперещ глас промълви:
-Аз..аз..в чантата са. В следващия миг чантата беше зверски дръпната от рамото ѝ. Тя не успя да се удържи и се развика:
-Помощ! Помощ! Някой да помогне. Похитителят започна зверска да я удря и обижда.
Нели беше още на кръстовищетоо. Тя беше седнала на тротоара и пушеше цигари - техните още не знаеха за пушенето - тя затова се криеше. По едно време чу далечни писъци и отначало не им обърна внимание, но след малко разпозна гласа на Ива и се затиа с все сили към мястото. Когато стигна мястото на писъците вече те бяха стихнали. Нямаше никого. Само варела с боклук беше обърнат и една котка обикаляше около него. Тя се заглаеда в котката и видя близо до нея крайник, човешки крайник. Нели веднага разчисти боклуците и видя, че това е Ива. Какво ѝ се бе случило? Какво бе станало? Тя беше цялата в кръв и едва дишаше. Нели веднага се обади на полицията и на бърза помощ. Чакайи ги, тя започна да я успокоява:
-Спокойно, тук съм. В безопасност си. Само дишай, дръж се.
Ива се опита да каже нещо, но не можа.
-Кой ти стори това? Видя ли лицето му? - питаше гневно Нели, а в очите ѝ се стичаха сълзи. Тя стискаше силно ръката на приятелката си, докато усети как изстива...
-Внимавай!!! Зад теб! Чуха се изстрели от автомат, но Нели вече беше намерила прикритие зад един стар автомобил Тя дишаше бавно и тежко. Беше ранена в рамото. Куршумът беше пробил бронежилетката и кръвта беше оцветила мястото в блед червеникав цвят.
-Нямам повече патрони - извика тя. Хвърли ми един пълнител, бързо!
Тя говореше на колегата си Били Адисън. Той беше агент в американсктие тайни служби и имаше голям опит в рискованите операции. Той я изгледа с поглед, който би накарал всеки да изтръпне и хвърли два пълнителя към нея. Били беше едър мускулест мъж около петдесетте и страхотен стрелец. В Америка беше начело на спец отряд за борба с тероризма, но неговите момчета ги нямаше сега наоколо. Беше сам с Нели и двамата бяха в капан, но те бяха луди глави, и двамата. Бяха успяли да заловят най-големия Нарко бос в България - Роско. Те знаеха, че той лично е тук за сделката с гърците, за която бяха разбрали от сигурен източник. Не можаха да го хванат - бяха разкрити от бдителната охрана и сега бяха в смъртна опасност. Изоставеното гробище за коли, където се намираха сега, би било идеално скривалище на два трупа.
-Ще се обадя за подкрепление - извика Нели, а няколко куршума профучаха край нея.
-Вече го направих - извика Били.
Запазиха самообладание, но това не улесняваше положението им.
-Патроните ми свършват - извика Били. Нели, запази един за себе си. По-добре сама да сложиш край на живота си, отколкото да се оставиш на тези изверги. Нямаш представа на какви мъчения подлагат хората, за да измъкнат нужната им информация.
Нели се ужаси от тези думи. Тя беше опитен агент и знаеше, че не бива да се оставя в ръцете на тези главорези. Мисията по залавянето на Роско се беше провалила. Той отдавна се беше измъкнал, но неговите хора за всеки случай продъжлаваха да стрелят. Те не смееха да скъсят разстоянието, въпреки че Нели и Били не бяха отвръщали на огъня от десетина минути. Смелостта на бандитите нарастваше с всяка изминала минута. След като се увериха, че агентите нямат патрони, хората на Роско започнаха бавно да приближават. положението ставаше критично Нямаше къде да мръднат.
Най-после дойде подкреплението.Започна яростна престрелка. Всички от лошите бяха убити, с изключение на един, който беше тежко ранен. Сега те трябваше да го спасят, за да получат информация за Роско.
Трябваше да спасят човека, който до преди малко стреляше по тях и се опитваше да ги убие. Нямаха избор. Не го ли стореха, всичко щеше да отиде по дяволите.
