Bulgarian (BG)Зъбните имплантати се използват като изкуствени заместители на паднали, счупени или развалени зъби. В древен Египет и централна Америка са използвани зъбни имплантати преди хиляди години. Сериозно развитие в протезирането има от края на 19 век и началото на 20 век. Експериментирало се е с всякакъв вид материали – камък, дърво, метал, порцелан и др. Основният проблем е във взаимодействието на материала с тъканите и костта.
Преди 40 години се поставя началото на съвременната имплантологоя от един шведски професор. Той експериментално доказва, че металът титан, имплантиран в кост се обгражда от костна тъкан, образуваща явление, наречено от него остеоинтеграция – срастване между жива тъкан (костта) и чуждо тяло – метала титан. Това явление не се наблюдава в природата. Това е била повратната точка в поставянето на зъбни имплантати – да се намери материал, който не дразни и не се отхвърля от човешкото тяло.
Сега разнообразието от зъбни имплантати и системи е необхватно и даже е трудно подробно да се опише. Но все пак 98% от зъбните имплантати са винтови според формата си. Що се отнася до материала, от който са направени – естествено, че титанът води класацията, но се изработват и зъбни имплантати от керамика. Най-голямо разнообразие във вида имплантати е в повърхностите - предизвикателството е да се създаде такава повърхност, която да направи връзката имплантат – кост възможно най-здрава. Има зъбни имплантати с различно гъста резба, с различни нарези, с различни покрития, които много приличат на тези на човешката кост.
Зъбните имплантати връщат радостта на хора, които по някоя от многото възможни причини са изгубили естествените си зъби. Най-лесно и удачно е поставянето на имплантат на мястото на липсващ зъб. При загубени задни зъби се поставят зъбни имплантати , които заедно с по-предни зъби се използват за изработката на мост. Импланти се поставят и при пълна загуба на зъби. Поставят се минимално количество 4 броя и осигуряват по-голяма стабилност на протезите и по-голям комфорт на пациента.
Поставянето на имплантатите е свързано с разни изисквания. Едно от тях е да има достатъчно кост и тя да може да захване и поддържа самия имплантат. Дори за малките по размер зъбни имплантати е нужно достатъчно място, така , че те да се захванат здраво за костта и да бъдат стабилна основа на зъба или протезата. Затова се правят изследвания на костите на лицето и т.нар. компютърна томография. Снимките дават ясна представа за дебелината разположението на костта и способстват за определяне на най-доброто положение, където да се постави зъбния имплантат. Зъбните имплантати трябва да се поставят на определено разстояние от естествените зъби.
