Сценарийно

Здравей!

Как си?
Имаш ли нещо за хапване?
Не?

Хайде да потичаме.

Не искаш?
Навън сме,
как да се сгреем в зимата?

Тръгваме.
Виж го този с колата,
кара с превишена скорост.

Дръж го,
лай го,
лай,
лай,
лай!!!

Ех, избяга ни. Но ти не помогна. Защо не дойде с мен да заловим нарушителя? Познаваш ли го?

Защо не тичаш с колите с мен? Защо не лаеш, защо?

Що за куче си ти? Двукрако, със странна козина, каква порода си?

Може би не си куче. Знаеш ли въобще какво си? Знаеш ли? Не е възпитано да пренебрегваш домакина, особено когато си на гости. Но да оставим това.

...

Ела с мен да те разведа из квартала!

Това е моята улица, моето място Точно там е – зад ъгъла е. Тръгваме ли?

Май знаеш пътя, след теб!

...

Тук живея,на улицата. Чувствай се като у дома си. Аз съм твоят домакин. Моят дом е улицата, макар да съм бездомен.

Там, зад ъгъла, се сгушвам вечерно време и спя. Молитвите за тиха нощ без дъжд, вятър и сняг рядко сработват. Скимтя. Вия. Плача. Ръмжа. Мълча. И тъй до сутринта. Изгрее ли слънцето, дремвам замалко. Будя се късно – будилник е стомаха ми

Време за закуска! Менюто е богато – останки от пиле, кости, нагризан хляб, тоалетна хартия, препарати за миене на чинии – скачай в ресторанта, гладен няма да останеш. Ресторант "Варела" – изискано място за непретенциозна клиентела.

След хапването е време за сутрешна обиколка на улицата и проверка на границите. Те са тежко охраняеми – нарушители се предупреждават с ръмжене, понякога и с хапене. Има един (порода на куче) – често престъпва границата. Как съм му набрал... Но все е с охрана – води си човек. Искам и аз човек!

Някога имах, имах! Някога? Кога? Вече не помня. Бях прогледнал и се чудех на света с мъничките си кучешки очички. Беше зима, но ледният студ беше избягал някъде далеч. Не знам къде е бил. Но сега го усещам – върнал се е! В мен и около мен – навсякъде. Аз съм сам. Толкова е самотно тук – навън. Като в сън е, от който искам да се събудя. Но аз съм буден. И това не ми решава проблема.

Да си буден – какво от това? Каква полза от бодростта на улицата? Искам отново истинска храна, да съм на сухичко, да ми е топличко, да ме галят и глезят. Искам, ах, как искам!!! Погали ме, моля те. Толкова е хубаво.

Бяхме семейство. Един ден с татко отидохме на разходка – за пръв път ни беше. На едно място спряхме за почивка. Той ми даде сандвичи и се тръгна нанякъде. След малко не се върна. След малко бях сам. И малко по малко гаснех...