Така се уморих от това положение, притисната от тези детски страхове.А ако сега трябва да тръгваш, да можеше просто да се махнеш,защото все още усещам присъствието ти наоколо,което няма да ме остави на мира. Раните едва ли ще заздравеят, болката е твърде непоносим.Просто има толкова много неща, които времето не би заличило. Изтривах сълзите, които проронвашеи когато крещеше заглушавах страховете ти,и държах ръката ти през всичките тези години,а т...