Ако утрешният ден не настъпи..Понякога оставам буден късно вечер, загледан в нея докато спи.Така унесена в спокойни сънища, аз угасвам осветлението и лягам до нея в мрака.Нещо изниква в мислите ми ... А ако утре не се събудя, тя ще знае ли колко силно съм я обичал?И дали съм ѝ показвал всячески и всеки божи ден, че тя е единствената? И ако дните ми са преброени и тя трябва да се справя в живота сама, обичта ми ще ѝ бъде ли достатъчна, ако утрешни...