Потвърждаване на диагнозата
Базирайки се на симптомите, личният лекар би могъл със сигурност да постави диагнозата пептична язва, но въпреки това ще назначи няколко изследвания с цел окончателното ѝ доказване.
Най-достоверен от възможните тестове е гастроинтестиналната ендоскопия, наричана просто ендоскопия. Тя е заменила почти напълно рентгеновото изследване с бариева каша (въпреки, че понякога използването му е наложително).
Хеликобактер пилорната инфекция също може да бъде диагностицирана по време на ендоскопския тест (като допълнение към останалите).
Медикаментозно лечение на язвите
В последното десетилетие, лечението на пептичните язви претърпя голямо развитие поради появата на нови медикаменти, което наред с елиминирането на Хеликобактер пилори вече е достатъчно за лечението. Въпреки, че промяната в битовите навици, като например преустановяване на пушенето, е важно и спомага за лечението, това не би могло самостоятелно и успешно да отстрани пептичната язва (за разлика от случаите с гастро-езофагеален рефлукс).
Лечението на язвената болест варира в незначителна степен в зависимост от това дали се приемат нестероидни противовъзпалителни средства.
Язви, предизвикани от инфекция се Хеликобактер пилори
При откриването на бактерията пациентите с пептични язви са били лекувани с киселино-потискащите медикаменти като H2-рецепторните антагонисти или инхибитори на протонната помпа. Същите медикаменти се прилагат и при лечение на гастроезофагеален рефлукс.
Приемани в продължение на 8 седмици, посочените медикаменти водят до заздравяване на язвата, но за съжаление не повлияват основната причина – Хеликобактер пилорната инфекция. Това означава, че е възможно язвата да рецидивира и пациентите да се нуждаят от интермитетно (периодично) лечение в продължение на много години.
Сега е известно ,че ако язвата ви е причинена от Хеликобактер пилори, окончателното ѝ елиминиране е всичко, от което се нуждаете. Това не само ще ви излекува, но и ще предотврати възможните рецидиви.
Киселино-потискащите медикаменти ен са задължителни след елиминиращото лечение, с изключение на случаите, в които язвата е причинила вътрешен кръвоизлив. В тези случаи лекарите предписват за двумесечен срок киселиноо-потискаща терапия, като подсигуряващо средство.
Модерното лечение на инфекцията с Хеликобкатер пилори е съставено от три медикамента, приемани по едно и също време в рамките на една седмица. Употребяват се два вида антибиотици и инхибитор на протонната помпа.
Язви, причинени от употребата на Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС)
Както беше посочено по-рано, пациентите, приемащи НСПВС биха могли да развият язвена болест като резултат от медикаментозното лечение. Това не изключва възможността да страдат и от Хеликобактер пилорна инфекция, като все пак най-важният фактор остават НСПВС.
Желателно е употребата им да бъде спряна или заместена с по-щадящи препарати като парацетамол или някой от новите потенциално безопасни НСПВС. Самата язва се лекува по установените вече методи в рамките на два месеца, посредство инхибитори на протонната помпа, които са едни от най-мощните киселино-потискащи лекарства. Понастоящем, по-слабите киселино-потискащи медикаменти като H2-рецепторните антагонисти – циметидин или ранитидин не се оказват достатъчни за излекуване на язвата.
В случай, че успеете да преустановите приема на НСПВС, вероятно няма да бъде необходимо друго лечение. Ако това се окаже невъзможно, ще ви бъдат изписани инхибитори на протонната помпа, които да ви предпазят от рецидив на язвената болест. Инхибиторите на протонната помпа в момента се смятат за най-доброто лечение, насочено към превенцията на язви, причинени от НСПВС. Доказателството за това е неефективността на лечението чрез H2-рецепторни антагонисти.
Друг, навлязъл в употреба медикамент е мизопростол. Вместо да потиска киселинната секреция, медикаментът възпира развитието на язви, посредством укрепване на защитните стомашни и дуоденални механизми. Това възпрепятства вредното действие на антиревматоидните препарати. По химичен състав наподобяват естествените простагландини, намиращи се в стомашната лигавица, които биват инхибирани от НСПВС.
Въпреки, че мизопростол е безвреден медикамент, пр инякои хора е възможно да причини диария, което ограничава неговото полезно действие. Препаратът не се препоръчва при жени във фертилната възраст, желаещи бременност, тъй като причинява аборт.
Язви, причинени от НСПВС и Хеликобактер пилорна инфекция
Все още сред лекарите няма единодушно мнение дали Хеликобактер пилорната инфекция трявба да бъде лекувана при пациенти с язва, получена след употреба на НСПВС.
Някои лекари смятат, че при наличие на улцерации елиминирането на бактерията е наложително, независимо дали пациентът употребява НСПВС.
В последно време се смята, че изкореняването на инфекцията е без значение или дори може да затрудни лечението на язвите. В наши дни се смята, че не е необходимо лечението на Хеликобактер пилорната инфекция в тези случаи, но това становище не е окончателно.
Хирургическо лечение на язвите
Преди да навлязат в употреба новооткритите медикаменти, пациентите, страдащи от язвена болест са били лекувани по оперативен път. В наши дни, операциите се прилагат само в случаите на усложнения на язвите и по изключение при резистентните на лечение.
Множество са възможните операции, но най-употребяваната като хирургическа интервенция е тази, при която се понижава киселинната секреция на стомашните жлези, посредством прерязване на нерва, инервиращ стомаха (процедурата се нарича ваготомия). Ваготомията нарушава нормалното изпразване на стомаха, поради което, в добавка на посоченото лечение хирурзите предприемат интервенция, коригираща усложненията.
Заключение
Пептичните язви са сравнително често срещани. Ако личният ви лекар, базирайки се на вашите симптоми, подозира язвена болест, най-добрият начин за потвърждаване на диагнозата е едноскопията.
Най-честата причина за поява на улцерации е инфекцията с Хелибактер пилори, а елиминирането на бактерията посредством антибиотици често е достатъчно за излекуване на язвата. Друга причина за развитие на болестта е употребата на НСПВС. Пептичната язба се лекува почти винаги супешно с медикаменти, а хирургическата намеса е изключително рядка. Едно от усложненията на язвената болест е кървенето. Ако повръщате кръв или имате черни изпражнения, е необходимо незабавно да се консултирате с личния си лекар