Окови Ето ни и нас – стигнахме края.Трябва да тръгвам, ала искамда стана тук с теб –само това искам. Никога не поиска сама да мепуснеш да си отида. Носеше маска, под коятоединствен аз можех да надникна. Нека те взема със себе си на тръгване,не мога сам да го направя. Измъквам се, ала не и от тези окови.Не, нека останат...И нека те взема със себе си. Все още те усещам ето тук,затворен в тази клетка. Пазя всяка частица,всяко една прашинка от теб......

Наранява ме дълбоко, наранява ме непоносимо. За онова, тежкото чувство отвътре.....обвинявам теб, макар виновникът да съм само аз. Не мога да се спася от тази ревност. Когато ме няма, а ти си у дома, не вярвам, че оставаш сама. Заради тази глупава несигурност, не мога да се отърва от ревността си. Ревност....плътна като тиня, тече във вените ми, в кръвта ми. Ревност.... колкото искаш. Обичам те повече, отколкото ти мен. Така ме тормози, ...