Фантомас: престъпникът с хиляди лица

На 4 ноември 1964 г. във Франция премиерно по кината е пусната първата част от трилогията на режисьора Андре Юнебел “Фантомас” – авантюрна пародия на булевардните романи на Пиер Сувестър и Марсел Ален. Филмите добиват страхотна популярност и стават кинохитове в страни от цял свят. “Фантомас” е истински хамелеон – в едни държави той се възприема като черна комедия, в други – като напрегната криминална история.

Фантомас – антигероят, който покори публиката

Неуловимият суперпрестъпник Фантомас, който непрекъснато променя външността си и често се представя за други хора с помощта на изкусно направени маски е измислен от Сувестър и Ален през 1911 г. Жестокият и артистичен антигерой участва в над 40 романа и добива такава слава, че идеята за екранизиране на образа се заражда още през 1913 г. По това време на Фантомас се гледа като на своеобразна версия на професор Мориарти от разказите за Шерлок Холмс. Първата лента за архизлодея е мрачна и гротескна. В средата на 60-те години, когато Юнебел се захваща с киноадаптации за приключенията на Фантомас е взето решение да се смекчи мрачният тон от предишния филм и да се вкара елемент на пародия.

Двойната роля на престъпника Фантомас и журналиста Фандор се изпълнява от големия френски актьор Жан Маре, който по-късно признава, че съвсем не е останал доволен от участието си във франчайза. Гордият красавец не харесва комиксовата трактовка на образа, както и необходимостта да бъде гримиран дълги часове преди снимките и да носи маски, които дразнят кожата. Ролята на комисар Жюв, който винаги е на няколко крачки от това да залови Фантомас се пада на друг велик френски актьор – Луи дьо Фюнес, който приема с охота участието си в трилогията. Фюнес обаче отказва да играе в четвърта серия от поредицата, въпреки че му е предложено сериозно увеличение на хонорара.

Снимките на трите филма за “Фантомас” са съпроводени с много нерви и избухвания на снимачната площадка. Причина за това е антипатията между Жан Маре и Луи дьо Фюнес. Маре откровено се дразни от факта, че главен участник в най-ключовите сцени, реплики и смешни моменти е Луи дьо Фюнес, който в онези години е популярен комик, но е далеч от звездната слава на 50-годишния Жан Маре. От своя страна, Фюнес, известен с острия си език и чепат характер, не пропуска да влезе в спор и да се конфронтира с екранния си партньор при всеки удобен случай.

В средата на 60-те години на миналия век компютърна графика в киното не съществува. Поради тази причина сцените, в които Фандор и Фантомас се срещат на екрана се снимат с помощта на двойник. Това е актьорът Кристиан Тома – във филмите за Фантомас той играе ролята на един от полицейските служители в екипа на комисар Жюв. Тома има сходна фигура и форма на лицето с тези на Жан Маре и остава в историята на киното като негов дубльор.