Особено опасно: трилъри за серийни убийци

Реалните истории на серийните убийци неведнъж са вдъхновявали филммейкърите за създаването на незабравими вледеняващи образи на големия екран. Така например, Ед Гейн, един от най-известните и жестоки маниаци на Америка, става прототип на Норман Бейтс от култовия трилър на Алфред  Хичкок “Психо”. Друг не по-малко знаменит негов “колега” – Бъфало Бил, е овековечен на кинолента в “Мълчанието на агнетата”.

Убийците на екрана са вдъхновени от реалния живот

Режисьорите избират различни начини, за да хроникират историите на своите серийни убийци. Филмът може да бъде разказан от гледна точка на полицай или агент от ФБР, който се опитва да хване садиста, може да бъде изграден като опит за психоанализа, посредством която да се проникне в главата на чудовището или да бъде предаден през погледа на самия сериен убиец, който методично и целенасочено подбира жертвите си, за да превърне престъплението си в истински шедьовър.
 
Ето и няколко хитови трилъра, разказващи за най-безжалостните убийци на екрана, вдъхновени от реалния живот.
 
“Чудовище”, 2003
убиец: Айлин Уорнос
жертви: 7
 
На 15-годишна възраст Айлин Уорнос (Шарлийз Терон) започва да се занимава с проституция. На 30 години тя среща бедното и самотно момиче Шелби (Кристина Ричи) и в нея намира смисъла на съществуването си. Айлин иска да се върне към нормалния живот, но обществото не е готово да я приеме. Отхвърлена и заслепена от любовта към своята приятелка, тя започва да убива и ограбва своите клиенти. За ролята си във филма Шарлийз Терон качва 13 килограма. “Чудовище” донася първия и засега единствен “Оскар” на актрисата.
 
“Зодиак”, 2007
убиец: Зодиак
жертви: от 7 до 37
 
Смразяващият трилър на режисьора Дейвид Финчър разказва за разследването на дълга върволица от серийни убийства в Сан Франциско в края на 60-те години. Убиецът във филма, известен само с псевдонима си Зодиак, води жертвите си в автопаркове и други безлюдни места, убива ги и след това самодоволно се хвали на полицията и ФБР като им изпраща кодирани писма. В своята лента Финчър използва типични за творчеството си похвати – меланхолична и въздействаща музика, убити мрачни тонове, постепенно увеличаване на динамиката на действието и неочакван финал.
 
“Хенри: портрет на сериен убиец”, 1986
убийци: Хенри Ли Лукас и Отис Тул
жертви: от 11 до 600 (Лукас), от 4 до 125 (Тул)
 
Хенри (Майкъл Рукър) живее в малка квартира с приятеля си от затвора Отис и сестра му. Той убива млади жени посред бял ден – най-напред сам, а след това в партньорство с Отис. Сред останалите интереси на Хенри са свиренето на китара, пиенето на бира пред телевизора и разказите за детството. Именно от един такъв разказ на зрителите става ясно, че Хенри започва да убива от юношеските си години, а първа негова жертва става собствената му майка. В “Хенри: портрет на сериен убиец” сценаристът и режисьор Джон МакНотън не се опитва да анализира мотивите и постъпките на садиста Хенри, а влиза в ролята на хроникьор. Според полицейските доклади в истинския живот серийният убиец Хенри Ли Лукас извършва 600 убийства, от които са доказани едва 11.