Заоблените ръбове напомнят за домашния уют, топлината на камината, виното, нежната прегръдка на любим човек – поне в моите представи е така! Те някак ме успокояват, привличат ме магнетично към себе си, говорят ми "докосни ме, слей се с мен, нека бъдем едно цяло"…
Затова и всяка мека мебел с остри ръбове внася в помещението по-малко уют, отколкото обикновен шкаф със заоблени ъгли.
Безхарактерност!
От друга страна, прекомерното насищане с обли ъгли води до чувство на безхарактерност и слабост. Ето защо препоръчвам употребата на контрасти.
В дома ми канапето е заоблено, ала масата е "остра" – те се допълват, без да се карат. И композицията изглежда завършена.
А пък масата ми е със светла цветова схема, борова стилистика, която усилва усещането за лекота, хармония и спокойствие.
Прави линии с променлива кривина
С тях помещението изглежда по-живо, но някак неспокойно. Когато са приложени в дизайна на някаква мека мебел, ако същата се обхваща с поглед още при влизането в стаята, ще допринесат за положителната атмосфера в стаята. Иначе ще постигнете обратния ефект.
Тази стилистика не е особено популярна в мебелния бранш. Най-често се използва в дребните декоративни елементи, както и в известните стилове рококо и сецесион, които без съмнение са елегантни, но неспокойни.
Ала формите, съставени едновременно от прави и криви линии са "най-тежки", а композициите им – живи и напрегнати. Това се дължи на противопоставянето на елементите.
При доминация на правите, формите като че ли изглеждат аристократично и дори изпълнени с достойнство.
С кривите очаквайте напиращо вътрешно напрежение и спокойствие.
Казано шеговито – при комбинацията между тях ефектът е "неспокоен аристократ".
В бароковия стил този конфликт, контраст, различие – ще го видите навсякъде. Използва се поголовно, с размах и без компромиси. В резултат на това интериорните композиции изглеждат великолепни, прочувствени, а понякога и помпозни.