Поливинилацетатно и казеиново лепило

Поливинилацетатното лепило е с много добри яркостни качества. Полага се без загряване. С него могат да се лепят елементи не само от дърво, но и от фолио, шагрени, текстил и други. Продава се с готова за работа консистенция. При по-голяма гъстота може да се разрежда с вода. Нанася се чрез размазване с твърда четка върху една от слепващите страни, а при сглобки - в тънък пласт по слепваните зони. В зависимост от влажността на дървесината свързва за 1-4 час.

Казеиновото лепило е устойчиво на вода и се използува без нагряване при температура, по-висока от 10 градуса по Целзий. В зависимост от температурата на въздуха и влажността на материала то свързва след 8-16 часа. Предлага се като прах, който се разтваря във вода с температура около 20 градуса по Целзий. По време на разтварянето лепилото отначало се сгъстява, а после се отпуска. Затова не се бърза с разреждането му. Разваленият лепилен прах има мирис на кашкавал и не трябва да се употребява.

Слепване на повърхности. Слепват се само добре изгладени, почистени от прах и плътно прилепващи една до друга повърхности. Лепилото се нанася по слепваните части на тънък пласт и те плътно се притискат една до друга. За тази цел се използват дърводелски стеги, под които се подлагат гладки ненужни трупчета, зада не се подбие обработваната част. При липса на стеги се притяга с подръчни средства - скоби от дълги болтове, клинове в здрави рамки или временно забити пирони. Когато не са плътни, слепваните сглобки също се притягат до свързването на лепилото. При липса на средства за стягане и когато е възможно, слепваните части могат да се притягат и с винтове или пирони.

Слепването на мебели е сложна и продължителна операция, която се извършва със студени лепила, а при използуване на туткал трябва да се работи много бързо. Във всички случаи и независимо от използуваното лепило отделните части предварително се сглобявват и притягат една до друга. След като се уточни начинът на притягане, слепваните части се почистват от лакове, политура или бои, а когато са много гладки, повърхността им се прави леко грапава. Лепилото се нанася с малка четка или с подравнена треска. При липса на дълги дърводелски стеги сглобяваната част се притяга с импровизирани комбинации от подръчни средства. След притягането диагоналите на новоизградения паралелепипед се изравняват, проверява се равнинността на лицевата част и едва тогава лепилото се оставя да се втвърди.

Залепване на кантиращи летви. Кантиращите летви са с дебелина 0,5 - 2 см и се залепват за "захлупване" на фурнира, както и за вкоравяване или профилиране на кантовете на плоскостите. Те се изработват от по-твърда дървесина и могат да бъдат с перо или без перо. Връзката с перо се препоръчва при натоварването им с панти или когато са с по-големи размери. Летвите се залепват чрез притягане с дърводелски стеги, клинове или временно забити пирони. Пироните се заковават през подложка от картон, която се изважда след засъхването.

Лепене на фурнир. Фурнир се лепи чрез пресуване и чрез каширане. И в двата случая фурнированите плоскости трябва да бъдат много добре изравнени. Наличните трапчинки или цепнатини се запълват със смес от стърготини и лепило и се подравняват с едра шкурка. За да не се огънат, плоскостите, по-големи от 30/30 см, и летвите се фурнироват от двете страни при еднаква посока на фурнирните жили. При основа от шперплат жилите на фурнира се полагат перпендикулярно на жилите на шперплата.

При лепенето чрез пресуване се спазва следният ред.

1. Фурнирът се разкроява с размери, малко по-големи от тези на плоскостта. Два листа се снаждат, като се полагат един върху друг и едновременно се изрязват с обущарски нож. При изкърпване или съчетаване на повече листове се постъпва по същия начин. За да се съчетае фладерът, от двата листа от фурнир се изрязват еднакво широки ивици. Обрязаните листове се съединяват един с друг чрез лепенки "тиксо". Дългите или нагънати листове се слепват след предварително леко приковаване с топлийки върху някаква плоскост.
2. Обработваната плоскост се намазва с карбамидно лепило, поставя се листът от фурнир, върху него се поставя неизмачкана хартия, а върху хартията - равна плоскост. Ако се лепи с туткал, между хартията и плоскостта се поставя затоплен картон или шперплат. Цялата система се притяга с дърводелски стеги. При липса на стеги притягането може да се подпомогне с гредички и дълги болтове.

При употреба на карбамидно лепило след около 2-3 часа, а при използване на туткал след около 0,5 - 1 час стегите се свалят и плоскостта се оставя да съхне повече от 10 часа. Фурнирът, излязъл извън изсъхналата фурнирована плоскост, грубо се обрязва с ръба на пила за дърво. Грапавините по изпилените ръбове се заглаждат с ренде и са готови за облепване с фурнир или за поставяяне на кантиращи летви.

При същата последователност се фурнироват и по-големи плоскости. Голямо внимание трябва да се обръща на притягането. Ако фурнированата и притискащата плоскост не прилепват плътно една към друга и фурнирът не се залепи дори само на едно място, налага се да се откърти целият лист. При употреба на туткал фурнированата плоскост предварително се намазва с туткалена вода в съотношение една част разтопен туткал и една част топла вода.

Кантовете се облепват с фурнир по същия начин. Фурнирът се притиска с летви, притягани чрез дърводелски стеги или чрез комбинация от стеги, клинове и други подръчни средства. При липса на въъзможност за притягане кантовете могат да се кашират, като се спазва следният ред:

1. Почистеният кант се намазва с лепило, разредено с 50% вода, и се оставя да изсъхне. Фурнирът се нарязва на ивици, по-широки с по 5-6 мм от необходимото, намокря се и се оставя да се отцеди.
2. Кантанът се намазва с туткал или с поливинилацетатно лепило (ПВА).
3. Фурнированият лист се полага върху канта и се кашира посредством тясната страна на обикновен чук, като се следи ръбът на чука плътно да приляга до плоскостта на канта.
4. При снаждане двата листа се застъпват с около 10 мм и се обрязват едновременно с остър нож. Застъпеното парченце се изважда, свръзката се кашира и върху нея се залепва парче хартия.
5. След стягането на лепилото стърчащите части на фурнира се обрязват с острия ръб на полукръгла пила за дърво и са готови за следващата обработка.