Bulgarian (BG)
Виртуалните и наетите сървъри имате редица предимства и недостатъци. Предимствата и на двата типа машини са, че са независими от ресурсна гледна точка, макар че виртуалните имат определена зависимост, за която ще поговорим в следващите редове. Като цяло и двете хостинг решения са мощни предлагат страхотна производителност, която би трябвало без проблем да задоволи всичките ви технически изисквания на приложенията и уебсайтовете, които управлявате.
Виртуалните сървъри са част от един или няколко наети сървъра. Те са логическите отделени и всеки един виртуален сървър или още известен като VPS сървър, би трябвало да разполага с напълно независими ресурси. Това е така, но на практика хостинг доставчиците използват различни виртуализации на своите наети сървъри, при които ефектът на разделяне на системните ресурси става по различен начин.
Моето определение за VPS е част от физически сървър, разполагащ с X процесорна и Y ядра, както и с определено количество оперативна памет. Всъщност това са параметрите, от които зависи производителността на логически отделената виртуална машина. Другите параметри като физическа памет и мрежова свързаност не влияят толкова значително на производителността.
Най-често ползваните виртуализации са OVZ и XEN. При първия тип виртуализация (OVZ виртуализация) ресурсите на машината не са постоянно – при нейното стартиране имате определен процесорен ресурс, оперативна памет и физическа памет от твърд диск, но тези ресурси невинаги могат да бъдат гарантирани. Точно затова се ползва масово от хостинг компании, които слагат например 100 впс акаунта на маши,а, която може да издържи 50. С
При XEN ресурсите се разпределят по друг начин – всяка виртуална машина трябва да разполага с независимите ресурси, за да може да се стартира нейният логически дял или още известен като контейнер.
Разликите между двата типа виртуализация (разбира се има и други типове вирутализация) са очевидни. И двете виртуализации имат своите предимства и недостатъци – важно е да се избере решението за виртуализация, което ще върши най-добре работата си.
По тази логика е много по-лесно да разберете разликите между наети и виртуални сървъри. При наетите ползвате 100% от ресурсите, които са налични, докато при виртуалните ще ползвате ограничени ресурси, които варират в зависимост от vps хостинг плана, който сте избрали.
Управлението и на двата типа сървъри – виртуалните и наетите, без значение какъв тип виртуализация се ползва, може да бъде включено в цената на вашия vps хостинг план или да се заплаща допълнително. Всъщност по този параметър има два типа виртуални сървъри – с включена поддръжка и без включена във вашия vps хостинг план техническа поддръжка.
Техническата поддръжка е предимство, ако я има, защото хостинг компанията ще се грижи сама за виртуалния сървър. Под грижи се има предвид софтуерна поддръжка – обновяване на операционната система, поправяне на софтуерни проблеми, инсталиране на приложения по заявка, както и други дейности.
Техническата поддръжка е важен параметър, но не е задължителен. Ако вие разбирате от Linux няма никакъв проблем да си вземете хостинг план (VPS), в който няма включена поддръжка и да го управлявате сами. Така хем ще спестите пари, хем ще обогатите знанията си по управление на Linux, но недостатъкът е, че това е времеемко занимание.
