Диагностициране на контракционни нарушения

Съществуват различни начини за установяване наличието на контракционни нарушения. Фрамар ще ви даде информация за всеки един от тях.

Ако лекарите подозират наличието на аритмия, то най-вероятно те ще ви препоръчат електрокардиограма (ЕКГ) на сърцето. Това не е болезнена процедура – определен брой електроди се фиксират към кожата, като тяхната функция е да предадат информация за електрическата активност на сърцето към компютър, който в последствие съставя графика.

Могат да се направят следните видове тестове с ЕКГ:

ЕКГ по време на упражнения (нарича се още стрес – тест). Тук се измерва сърдечната честота по време на каране на велоергометър или ходене на бягаща пътека.

ЕКГ в състояние на покой. Измерва се честотата на сърцебиене, докато вие сте в пълен покой, като цялата процедура трае не повече от минута.

ЕКГ показващо средните стойности на ритъма. То е същото, както това при покой, с разликата, че се прави за 15-20 минути.

Холтер монитор –това вид ЕКГ, което се прави в продължение на 24 или повече часа. Към тялото се прикрепят електроди, които са свързани към преносим записващ ЕКГ апарат. Пациентът се насърчава да върши всички нормални ежедневни дейности, докато уредът засича сърдечния ритъм. Съществуват два вида Холтер наблюдения – непрекъснат запис и мониторинг събитие (апаратът започва да записва само когато се получи отклонение от нормалният ритъм).