Днес е 24 май – празникът на българската просвета и култура. В този аудиозапис ще поговоря за събитиятата, довели до създаването на глаголицата, наречена по-късно кирилица.
Кирилицата е азбука с огромно световно значение. Тя се ползва от над 300 милиона души – малки и големи държави, различни общности като България, Македония, Полша, Русия, Сърбия, Хърватия и други държави.
Над 300 милиона души – представяте ли си какво огромно влияние има кирилицата в съвременния свят.
Знаете ли, че дори румънците са ползвали кирилицата като свой официален език до 1937 година, но поради страха от огромното влияние на Руската империя са решили „да се прехвърлят“ на латилица.
Но всъщност как се създава глаголицата / кирилицата ?
Всичко започва от Византийската империя. Там, в град Солун, се раждат двама братя, които ще променят всичко – Кирил и Методий. Може да се каже, че са от аристократично семейство, защото техният баща е бил регент на самия император (нещо като министър). След смъртта му грижата за двете момчета е поверена на чичо им, който урежда Кирил да постъпи в престижната Магнаурска школа, а завежда брат му на административна служба в империята.
Кирил впоследствие става преподавател в Магнаурската школа. За времето си това е било най-доброто образование в най-влиятелния град в света – Константинопол. С други думи това е било мястото, където са се обучавали най-интелигентните хора на онова време.
Цар Симеон Велики също е възпитаник на тази школа, а знаете какво постига той. Казано накратко – не е имало по-елитно учебно заведение в света.
Кирил и Методий стават дипломати и мисионери на Византия – те са били активни участници при изготвяне на различни договори между държави, както и за разпространяването на християнството в различни държави. Учениците им са ги подпомагали активно в дейността им.
Същинското създаване на азбуката започва по време на тяхната Моравска мисия. Двамата братя престояват известно време във Великоморавия, където проповядват, но след 40 месеца са изгонени.
Техните ученици са приети в Българското царство, където започват да развиват активно своята книжовна дейност. Те създават огромен брой литературни произведения, най-вече в периода на управлението на цар Симеон Велики. Този период се нарича Златен Век на българската просвета и култура.
Горе-долу по същото време България приема християнството. Тези два акта – приемане на нова обща религия за всички народи в българското християнство, както и обща азбука спомагат за формирането на българската народност.
И още нещо – Кирил първи започва да устоява тезата, че всеки народ има право да хвали бога на собствения си език. Това е било нещо нечувано дотогава, защото е било прието, че Бог може да се хвали само на трите свещени по онова време езики – гръцки, латински и еврейски.
Е, това е краят на този материал. Дано сте научили нещо ново и интересно.