Bulgarian (BG)
Миома е доброкачествено образувание, което расте в тъканите на матката. Туморите се наричат още фиброми или лейомиоми. Те не са свързани с развитието на рак на матката. Много жени страдат от поява на миома в даден момент от живота си. Тъй като растежа на туморите зависи от количествата на естроген и прогестерон, те се появяват в средния или късния етап от репродуктивния период на жената, когато тя е между 30-50 годишна възраст. След менопаузата, когато нивата на естроген се понижат, фибромите се свиват или изчезват.
Състава на всички миоми е един и същ. Те се състоят от маточни мускулни клетки, растящи в една маса. Делят се на няколко вида в зависимост от местоположението на растежа им. Интрамуралните фиброми се намират в мускулната стена на матката и са най-често срещания тип на миома. Субмукозна миома се развива под вътрешната повърхност на стената на матката. Субсерозни фиброми могат да се развиват във външната стена на матката. Педикуларна миома, се образува и се прикрепва към външната стена на матката чрез тесен стълб.
В някои случаи, маточните фиброми са асимптоматични и не е необходимо лечение. Въпреки това, в други случаи те могат да бъдат симптоматични. Най-честите признаци за това състояние се проявяват в зависимост от размера и местоположението на миома. Те включват тежък или удължен менструален цикъл, болка в таза или напрежение, болки в гърба и краката, често уриниране, затруднен поток на урината, запек или болезнена дефекация, дискомфорт в коремната област или чувство на пълнота, болка по време на полов акт и др.
Появата на анемия също е възможно, поради обилното кървене. Миома може да предизвика ендометриоза, което причинява безплодие. Уринирането и стомашно чревните проблеми се дължат на компресиращия ефект от тумора. В редки случаи това може да се развие в злокачествен рак, наречен лейомиосаркома.
Когато тези симптоми са налице, жените трябва веднага да посетят лекар. По време на палпация, големите фиброми могат да се усетят. Въпреки това изследвания като ултразвук, хистероскопия или хистеросонография, могат да се извършат за потвърждаване на диагнозата.
Асимптоматичната миома, обикновено се открива случайно по време на рутинни прегледи. Тъй като липсват симптоми, най-доброто действие е просто да се наблюдава състоянието. Въпреки това, за туморите, които предизвикват проява на симптоми, съществуват възможности за неоперативно и оперативно лечение.
Неоперативно лечение включва:
- Перорални контрацептиви – те помагат да контролира тежкия кръвоизлив, но не намаляват размера на миомата;
- Нестероидни противовъзпалителни средства – те намаляват болката;
- Използване на вътрематочни устройства за освобождаване на прогестин, което ще намали обилното кървене;
Всички тези методи облекчават симптомите, но не премахват тумора.
Оперативните методи на лечение при поява на миома включват:
Миомектомия – този метод се прилага при жени, които все още искат да имат деца. Остраняването на миома става без да бъде засегната матката. За многобройни тумори или голяма миома, хирургът може да извърши отворена коремна миомектомия.;
За малки или няколко на брой фиброми, може да се направи лапароскопска миомектомия, при която се прави малък разрез, който да позволи навлизането на инструмента в матката. На него е прикрепена малка камера и с помощта на хирургически робот се остранява миомата.
- Хистеректомия е сложна операция, която се изразява в отстраняване на матката и е един сигурен и траен начин за лечение на това заболяване;
- Аблация на ендометриума е ефективен метод за спиране на кървенето, но не влияе за премахването на тумора;
- Емболизация на маточните артерии е ефективен начин за свиване на миома и за облекчаване на симптомите. Това може да стане чрез инжектиране на емболични агенти в артериите, доставящи кръв към матката за прекъсване на растежа на миома;
- Миолиза е лапароскопска процедура, при която се използва лазер или електрически ток, за да се свият кръвоносните съдове, снабдяващи миомата с кръв, което в крайна сметка я унищожава;
Много жени не изпитват никакви симптоми за поява на миома, а някои дори не знаят, че са жертва на това заболяване. По време на бременност, тумора може да се увеличи по размер, поради повишеното ниво на естроген и притока на кръв. Въпреки това фиброма се свива обратно към нормалния си размер след раждането. За жени, които изпитват симптоми, те трябва да потърсят лекарска помощ. Важно е също да обсъдят възможностите за лечение със своите близки и лекарите. Необходимо е да се преценят плюсовете и минусите за всеки вид терапия и да се избере най-подходящата за тяхното състояние.
Погрижете се за себе си, като се информирате за това заболяване! Пълна и компетентна информация можете да получите в специализирания раздел на здравен портал "Фрамар": problem.framar.bg.
