Виждал ли си изрисувани килими?

Здравей! Днес, като сърфирах в мрежата, попаднах на изрисувани килими. Не бях виждал подобно нещо, досега. Представи си огромни картини, които вместо да висят по стените, са постлани върху пода ти. Изкуство на крачка разстояние от теб, на стъпка от теб, съчетано с прагматизъм. Нещо невиждано и нечувано досега. И съм някак притеснен. Защо ли? – питаш. Все питаш, дявол да те вземе!

Добре де, ще ти кажа! Чети внимателно, няма да повтарям 🙂

Тези красиви картини никак не приличат на обикновените рогозки. И не знам как да ги напасна с меката мебел, пък и с въображаемата картина, която съм окачил на стената си от дълго време. Какво има на нея ли? Аз си знам. Като дойде времето, ще ти я покажа, да видиш що е красота, любопитний!

Но шегата настрана, абстракцията – също. Възникват у мен някои практически въпроси – как се пере това нещо? В пералнята не ще да стане! Та боята ще избледнее, а аз искам да съхраня всеки нюанс, да защитя всяко трепване на ръката на художника! Да предпазя изкуството от ръждата на времето…

Ах, колко е хубаво да рисуваш, помня, помня… Трепванията, вдъхновенията, нюансите, контрастите, смесицата между реалността и желанията, между истинско и неистинско, между онова, което го има в света и другото – дето е вътре в теб. Абстрактно. Непонятно за мнозина. И тъй красиво..

Отплеснах се! Да ме извини читателят. И друг въпрос – как ще се отрази на изрисуваното килимче теглото на моите стъпки? Физически съм по-лек, отколкото бях преди време, но стъпвайки предчувствам чувствата си, грехота е някак да настъпя, смачкам изкуството, да го потъпча едва ли не, все едно да плюя на него…. Не, това не е за мен.

Пък и как да сложа мека мебел върху него? Канапето, дивана, стола – те са недостойни, некрасиви и неживи, не заслужават да го възседнат. Издялани са от груби механични ръце в някой завод. А то, килимчето, създадено е от нежния допир на художника, извлек е от душата му. А тя е жива, нали? Трябва да е жива! И сянката й се вижда на платненото платно.

А това щяло да стане тенденция, казват дизайнерите, ще се търси масово от клиентите.

„Клиентите" ли? Търговия с изкуството? Изкуство по поръчка? Три поредни въпросителни. Нищо ново под слънцето.