Урок по патриотизъм от Джоко Росич

"Зима. Континентален климат. Училище без отопление. Учителка се обръща към учениците си:
- Деца, искам да излезете на прозореца да погледнете нещо. Какво виждате?
- Сняг, висулки ледени, на преспи сняг...
- Не, не, надолу погледнете, на улицата.
- Има 5-6 врабчета.
- Погледнете ги хубаво, а сега се върнете в столовете, чиновете, за тях исках да ви кажа нещо. Има едни птици, които идват напролет, когато разцъфват овошките, когато цветята почват да цъфтят - те идват тогава известно време, па се размножават, а като наближи зимата - си отиват някъде на топло, а тези врабчета - те стоят тук. Те тук са родени и тук ще умрат. Те са посинели от студ, те са накокошинени от студ, но тук ще останат.

Отиват си от България слаби хора. Силните ще се борят, за да бъде и у нас, както е там някъде. А като ги питаш защо, казват ти: "защото там е уредено, там е хубаво". Да, само че това хубаво в онези уредени страни не сме го направили ние - ние отиваме на метеното! Ние отиваме наготово, а номерът е да направим у нас да бъде така, както е там. А то иска жертви.."

Аз бих добавил и решителност, упоритост, честност и много работа!