Защо хората на по 24 години се чувстват стари

На 24 години съм, но се чувствам стар. Зная, че това не е твърде напреднала възраст, но всичко около мен ме кара да се чувствам възрастен и депресиран. Чувствах се така, когато бях на 23 години, но сега съм на 24 и това ме депресира още повече. Помислих каква може да е причината за това и се оказа, че не е една, а цели 9:

1. В медийното простраство е пълно с млади и успешни хора - непрекъснато по медиите и списанията дават интервюта хора на 19-20 годишна възраст с прекрасна кожа и това ме кара да се чувствам като изкопаемо.
2. Най-близките ми приятели са женени, имат деца или най-малкото - сериозни връзки, а това ме кара да се чувствам адски възрастен.
3. Освен това не мога да правя каквото си поискам - помня времето, когато можех по цял ден да играя навън с приятели или да прекарвам дни пред компютъра, играейки разни игри, но това вече не е така. Постоянно се хващам в мислите си, че съм твърде стар за това или онова.
4. Много хора около мен са по-млади - всъщност по-голямата част от хората, с които общувам, са по-млади от мен и това ме...дразни. Всъщност, когато излизам със свои връстници също се чувствам стар, защото все пак и те са...възрастни - като мен.
5. Твърде критичен съм към по-младите и това ме кара да се чувствам още по-стар. Непрекъснато си мисля какво ли бих направил, ако имах свободното време на младите хора. Е, тогава не съм го осъзнавал, но сега вече знам, че съм могъл да постигна много повече.
6. Все още живея с родителите си - докато част от приятелите ми са се отделили от семействата си преди много време, аз все още разчитам на майка ми и баща ми за сметките, наема, пазаруването и други подобни.
7. Мразя разговорите за отминалите времена от типа на "едно време музиката беше такава, а сега се слуша друго" или пък "видя ли какви са цените на бензина", както и подобни неща. Това ме кара да се чувствам стар!
8. Не чувствам удоволствие от "лудостта" си - вече няма късни напивания с приятели по цяла нощ, стриптийз и купони с готини гаджета. Дори започнах да мразя шумната музика и се хващам как празя забележки от типа на "намали музиката, какво ще си помислят съседите" и така нататък.
9. Не мога да бъда себе си и се виждам по-рядко се приятелите си - причините за това може да са много, като например факта, че някои от близките ми хора са женени, а други са в чужбина, но това не ме кара да се чувствам по-добре. Фактът, че нямам приятелка ме депресира дълбоко.