Речта на Стив Джобс пред студенти от Станфорд

// Аз съм авторът на настоящия превод и забранявам комерсиалната му употреба без уреждане на авторските права.
// В дъното на материала можете да гледате и видеото с речта на Стив Джобс, която съм превел.

Стив Джобс (1955 - 2011)

Благодаря ви.

За мен е чест да бъда тук днес за дипломирането ви от един от най-добрите университети в света.
Да си кажа честно, аз така и не се дипломирах в университет и това е най-близкия ми досег с дипломирането.

Днес ще ви разкажа три истории от моя живот. Не са нищо особено, просто три истории.

Първата история е за свързването на точките.

Отпаднах от колежа след първите шест месеца, но останах още 18 месеца, преди да напусна окончателно. Така че защо отпаднах?

Всичко започнало преди да се родя. Биологичната ми майка била млада, неомъжена, завършила средното си образование, и решила да ме остави за осиновяване. Тя чувствала много силно, че трябва да бъда осиновен от хора, завършили университет. Всичко било уредено и съм щял да бъда осиновен от адвокат и съпругата ми, но при раждането ми те решили в последния момент, че всъщност желаят момиченце. И така родителите ми, които били в списъка на чакащите за осиновяване, получили обаждане една късна вечер с питането: "Имаме неочаквано момченце. Желаете ли го?". Те казали: "разбира се".

Биологичната ми майка разбрала по-късно, че осиновителите ми не са завършили колеж, и че баща ми дори не е завършил гимназията. Тя отказала да подпише документите за осиновяването. Съгласила се няколко месеца по-късно, когато родителите ми ѝ  обещали, че аз ще отида в колеж. Така започна животът ми.

И 17 години по-късно отидох в колеж, но наивно избрах такъв, който бе скъп почти колкото Станфорд, и всичките спестявания на родителите ми щяха да бъдат похарчени по време на следването ми. След 6 месеца не виждах смисъл в това. Нямах идея какво искам да направя с живота си, нито как колежът ще ми помогне. И ето ме - харчех парите на родителите си, които те са спестявали през целия си живот. Затова реших да се откажа и да се доверя на инстинкта си, че всичко ще се нареди.

В началото беше доста плашещо, но поглеждайки назад във времето бе едно от най-добрите решения, които съм взимал. В минутата, когато се отказах, започнах да ходя само на часовете, които ме интересуваха, без да влизам в задължителните часове, които не ми бяха интересни.

Не всичко беше романтично - нямах врата на стаята и затова спах на пода в стаите на приятели. Предавах стъклени бутилки по 5 цента  парчето, за да събирам пари, с които да си купувам храна. Всяка събота ходех пеша около 7 мили, за да се насладя на безплатна вечеря в един християнски храм. Обичах я!

По-късно се оказа, че моята интуиция и любопитство ще се окажат безценни. Нека ви дам един пример - в колежа по това време работеше един от най-добрите курсове по полиграфия в страната. В кампуса буквите на всеки плакат и етикет бяха изписани на ръка с красив шрифт. Понеже бях отпаднал и не трябваше да взимам задължителните курсове, реших да посещавам курсове, за да се науча как да правя това. Научих за серифните и санс-серифните шрифтове, за променящото се разстояние между буквите при различните комбинации между тях и много за тайните на добрата типография.

Беше красиво, историческо, артистично и красиво по начин, който науката не може да улови, и за мен беше вълнуващо. В нищо от това нямаше дори малка надежда за някакво практическо приложение в живота ми. 

Но 10 години по-късно, когато разработвахме първия персонален компютър "Макинтош", си припомних всичко и го врадихме в Mac. Това беше първият компютър с красива типография. Ако не бях посетил този курс в колежа, Mac нямаше да има различни и пропорционално оразмерени шрифтове, а понеже Windows просто копира Mac, най-вероятно никой персонален компютър нямаше да ги има.

Ако не бях отпаднал, нямаше да се озова на този курс по полиграфия и може би компютрите нямаше да имат красивите шрифтове, с които сме свикнали.

Разбира се, беше невъзможно да свържа точките, когато гледах напред, докато бях в колежа, но всичко беше много ясно, вглеждайки се назад 10 години по-късно.

Отново. Не можете да свържете точките, гледайки напред. Можете да ги свържете единствено, ако гледате назад. Така че трябва да вярвате, че точките ще се свържат някъде в бъдещето ви. Трябва да вярвате в нещо - Бог, съдба, карма или нещо друго, защото вярата, че точките ще се свържат някъде по пътя, ще ви даде увереността да следвате сърцето си, дори когато сте извън познатия път и това ще направи цялата разлика.

Втората история е за любов и загуба

Бях щастливец - разбрах какво обичам да правя рано в живота си. Основах Apple в един гараж, когато бях на 20. Работихме здраво и за 10 години Apple се разрастна от малка фирма с няколко служители до огромна корпорация за 2 милиарда долара с 4 000 служители. Тъкмо пуснахме най-добрия си продукт година  по-рано - Macintosh, а аз навърших 30 години. И тогава ме уволниха.

Как е възможно да те уволнят от компания, която самият ти си основал?  Е, докато Apple се разрастваше наехме някого, който аз смятах, че е много талантлив да управлява компанията успешно с мен. През първата година всичко беше наред, ноона даден етап вижданията ни за бъдещето на компанията започнаха да се различават и имахме спор. Бордът на директорите застана на негова страна и аз бях уволнен, и то публично.

Целта на живота ми като възрастен човек беше изчезнала и това беше опустошително за мен. За период от няколко месеца не знаех какво да правя. Срещнах се с Дейвид Пакърт и Боб Нойс, и се опитах да се извиня за провала си. Бях публичен провал и дори обмислях да се оттегля от Силиконовата долина, но бавно започнах да осъзнавам нещо - все още обичах това, което бях направил. Развоят на събитията в Apple не промени нищо в разбиранията ми. Бях отхвърлен, но все още бях влюбен. Затова реших да започна отначало. Тогава не го осъзнавах, но уволнението ми от Apple е най-доброто нещо, което би могло да ми се случи. Тежестта на това да бъдеш успешен беше заменена с лекотата на това да бъде начинаещ отново, по-малко сигурен за каквото и да е. Така започна един от най-креативните периоди в живота ми.

В следващите 5 години създадох компания с името "Next", друга компания с името "Pixar" и се влюбих в прекрасна жена, която щеше да стане моя съпруга.

В "Pixar" създадохме първият анимиран компютърен филм "Toy Story", а компанията днес е най-успешното студио за анимации в света. В забележителен развой на събитията Apple купи Next и технологията, която разработихме в Next е в сърцето на днешния ренесанс на Apple.

А аз и съпругата ми създадохме прекрасно семейство.

Сигурен съм, че нищо от това нямаше да се случи, ако не бях уволнен от Apple. Това беше като лекарство с ужасен вкус, но предполагам, че пациентът се нуждаеше от него. Понякога животът ще ви удари с чук по главата - не губете вяра. Убеден съм, че това, което ми даде сили да продължа напред, е любовта ми към това, което правех. Трябва да разберете какво обичате - това е валидно както за работата ви, така и за половинката ви. Работата ви ще запълни голяма част от живота ви и единственият начин да бъдете напълно удовлетворени е да правите това, което ви удовлетворява. Единственият начин да бъдете удовлетворени е да правите това, което обичате. Ако не сте разрали кое е то, продължете да търсите и не се примирявайте. Ще разберете, когато сте го открили. И както всяка добра връзка ще става все по-хубаво с годините. Затова продължете да търсите, не се примирявайте.

Моята трета история е за смърт

Когато бях на 17 години прочетох цитат, който гласеше нещо подобно: "Ако живееш всеки ден така, все едно е последният ти, някой ден със сигурност ще си прав". Това ми направи впечатление и оттогава, през следващите 33 години, се вглеждах всяка сутрин в огледалото, питайки се "Ако днес е последният ден в живота ми щях ли да направя това, което смятам да направя?". И когато отговорът беше "не" твърде много поредни дни, знаех, че трябва да променя нещо. Да помня, че някой ден ще умра е може би най-полезният инструмент, с който се сдобих в живота си, защото почти всичко - външни очаквания, гордост, страх и унижение от провал, тези неща просто се разпадат пред лицето на смъртта, оставяйки само това, което е наистина важно. Да помня, че някой ден ще умра, е най-полезният начин за избягване на капана, че имам какво да губя.  Вече сме обречени, няма причина да не следваме сърцето си.

Преди около година бях диагностициран с рак. Сканираха ме в около 7 сутринта и ясно се видя тумор в панкреаса ми. Аз дори не знаех къде се намира панкреасът. Лекарите ми казаха, че това почти сигурно е от типа рак, който е нелечим и да очаквам да живея не по-дълго от 3 до 6 месеца. Лекарят ми ме посъветва да си отида вкъщи и да се подредя делата, което на езика на лекарите означава да се подготвя за смъртта. Означава да се опитате да кажете всичко на децата си. Мислили сте, че имате следващите 10 години да го направите, а се оказва, че имате едва няколко месеца. Трябва да се уверите, че всичко е подредено така, че да бъде максимално безболезнено за близките ви. Означава да си кажете сбогом. Живях с тази диагноза цял ден. Късно вечерта ми направиха биопсия, вкарвайки ендоскоп през гърлото до стомаха и вътрешностите ми. Взеха с игла проба от панкреаса ми за изследване на няколко клетки от тумора. Аз бях упоен, но жена ми, която беше там ми каза, че когато са видели клетките под микроскопа, лекарите са започнали да плачат, защото се оказало, че е изключително рядка и лечима с операция форма на рак на панкреаса. Направиха ми операцията и за щастие в момента съм добре. Това е най-близката ми среща със смърта и се надявам, че няма да имам друга такава поне още няколко десетилетия. Преживявайки този момент мога да кажа, че смърта за мен беше чиста и интелектуална концепция. Никой не иска да умре. Дори хората, които искат да отидат в Рая не желаят да умрат, за да стигнат там. Смъртта е дестинацията, която всички ние споделяме - никой не е успял да ѝ избяга. И така трябва да бъде, защото смъртта най-вероятно е най-доброто творение на живота. Тя е агентът на промяната на живота - изчиства старото, за да даде път на новото. В момента новото сте вие, но някой ден, не твърде далеч от днешния, ще станете старото и ще бъдете изчистени. Съжалявам, че съм толкова драматичен, но това е вярно. Времето ви е ограничено, така че не го хабете, живеейки живота на някой друг. Не попадайте в капана на догмите, които са резултат от разбиранията на други хора. Не позволявайте гласа на мненията на другите хора да заглуши вашия вътрешен глас. И най-важното - имайте куражата да следвате сърцето и интуицията си - тя някакси знаят какво наистина желаете да постигнете. Всичко друго е второстепенно.

Когато бях млад имаше изключителна публикация, наименувана "Каталог на цялата Земя", която беше една от библиите на моето поколение. Създателят ѝ се казва Стюърт Бранд и той ѝ вдъхна живот с поетичното си докосване. Това беше в края на 60-те години - много преди персоналните компютри. Всичко беше направено с красиви шрифтове и беше нещо като Google в хартиен вариант 35 години преди основаването на тази компания. Каталогът беше идеалистичен и препълнен със страхотни бележки и понятия. Стюърт и екипът му публикуваха няколко варианта на "Каталог на цялата Земя" и когато сметнаха, че всичко е добре оформено, публикуваха финално издание - това беше в средата на 70-те години. На задната корица на изданието имаше снимка на черен път, на който можете да попаднете, ако сте с приключенски дух. Под него бяха думите "Stay Hungry, stay foolish". Това беше тяхното послание за сбогом. Stay hungry, stay foolish. И аз винаги пожелавам това на себе си - Stay hungry, stay foolish. И сега, когато се дипломирате, пожелавам това на вас. Stay hungry, stay foolish.

П.С. Нарочно не съм превел "stay hungry, stay foolish", нека всеки сам достигне до значението му.