Мястото на България в Европа

Бях решил да започна този материал с кратък исторически преглед на събитията, свързани с формирането на Европейския Съюз, но размишлявайки стигнах до извода, че ЕС трябва да се разглежда като философия, начин на живот, верою, мечта за един по-добър, по-добре организиран свят.

Мартин Лутър Кинг имаше една мечта – всички хора, без значение техният етнически произход, цвят на кожата, вяра или убеждения, да бъдат равни – това са ценности, които са в основата на единната европейска общност, защото ние, европейските народи имаме различни култури, езици, обичаи, но ни свързва едно – всички сме деца на тази земя и всички имаме място под Слънцето.

Както растенията в джунглата се борят да пробият гъстата растителност и да достигнат лъч светлина, така и ние, българите, поехме пътя към европейската интеграция – искахме най-после да ни огрее Слънцето. Всъщност този термин – интеграция, ми звучеше и все още ми звучи странно.

Какво означава да се интегрираш?  Интеграцията е въпрос на гледна точка – когато чуя тази дума се сещам за хората от малцинствата, които изпитват сериозни социални трудности, но аз я разглеждам по друг начин.

Интеграцията, по мое мнение, е промяна в манталитета, която трябва да се случи. Не става дума само за подобряване на финансовото положение, а за увереност, вяра в собствените сили, вяра, че с нищо не сме по-лоши от западноевропейците.

Как от двойкари да станем отличници?

Решението на този проблем изисква аналитичен подход. Други държави бяха в същото положение – можем да последваме техния пример и да приложим това, което е успешно. Говоря не само за политиката, а и за икономиката – да видим в кое сме силни, кое ни дава предимство пред нашите европейски партньори, можем ли да го произвеждаме/предлагаме, съобразявайки се с правилата на общността.

Опитът на нашите партньори, както и общият европейски пазар ни дават възможности, за които преди не можехме и да мечтаем. Тогава да действаме!

Политика и протести

Е, нямаше как да не спомена тези събития. Мирните протести са сигурен знак, че в държавата има нещо, приличащо на демократично управление, но това, което ни предлагат, не е достатъчно.

Политиците се държат арогантно, надменно, нагло и бездушно. Те не обръщат внимание на проблемите на хората и вместо да ги решат правят точно обратното – противопоставят етноси, религии, столица и провинция – правят всичко възможно, за да се задържат на власт. Това за съжаление е отношение, което като че ли  се унаследява от всяко следващо правителство и няма изгледи това да се промени, освен ако системата не бъде преработена изцяло.

Гражданско участие в политиката

Това е моята мечта – гражданите да могат да участват активно в политическия процес.

Едва ли статуквото ще се даде лесно – ще трябва да се борим с всички сили, но съм сигурен, че ще победим, ако сме единни, разумни и не на последно място – упорити.

Много е важно да се разширят възможностите на гражданите за участие в политиката, без да са част от политически партии.

Също така трябва да се изчисти усещането, че политиката е нещо мръсно, защото, както каза Радой Радин, когато от политиката си тръгват отвратените, остават отвратителните.

Как виждам бъдещето на България в Европейския съюз?

Иска ми се да виждам повече решителност, когато става дума за защита на националните интереси.

Добър пример за липса на решителност е отказа на предишно правителство да се бори с контрабандата и доставките в рамките на европейската общност като даваше обяснение от типа на „Брюксел каза“. Трябва да се знае, че Брюксел не е шеф, а партньор – не можем да чакаме от Брюксел решения на всичките ни проблеми – ние трябва сами да си подредим малката къщичка.

Също така се надявам, че България ще разшири своята външна политика и ще създаде повече връзки с останалите членки на общността. Това е важно както от политическа, така и от икономическа гледна точка.

Ще завърша с една мисъл на български политик, който каза, че Европа е вкъщи.

Иска ми се наистина да бъде така.