Скалите на Мохер: зрелищна картина, изпъстрена в жълти и кафяви нюанси

Скални възвишения, установили се по западното ирландско крайбрежие, допълват чудесно иначе извънземния пейзаж, с който природата щедро е дарила това красиво далечно кътче.

Няма да открием топлата вода, ако кажем, че в по-голямата си част Ирладния е заета от дива буйна растителност, стръмни, назъбени възвишения, множество потоци и езера. Достигащи бреговете на графство Клер, страховитите и същевременно дълбоко очароващи скални формации спокойно могат да се опишат като едно от най-величествените творение на природата и пример за силата на замаха ѝ.

Безмилостно назъбени и страховити, Скалите на Мохер стоят като стражи по западната крайбрежна ивица

Скалистите образувания, разположени по западното крайбрежие на Ирландия, биват една от най-впечатляващите точки, която всеки пътешественик, отворен към дръзки и запомнящи се преживявания, задължително трябва да посети поне веднъж в живота си.

Полегатите и намръщени скали, издигащи се на приблизителна височина 200 метра над морското равнище, може би представлява едно от най-негостоприемните места в цяла Ирландия, будещо едновременно възхищение и страхопочитание.

Покоряването на назъбените възвишения несъмнено носи на всеки пътешественик, осмелил се да се изкачи до най-стръмния им участък, неугасващо усещане за удовлетвореност и наслада, предизвикани от разкриващата се забележителна гледка отгоре.

Веднъж озовали се на най-върлата им точка, смелгачите сред туристите оставятпросто безмълвни пред величието на заобикалящия ги приказен пейзаж.

Пустотата, дивата и сурова красота, обгръщаща сякаш разядените скални възвишения, създава една приказна атмосфера, а приглушените крясъци на чайките, кръжащи над тях,  придават особена страховита нотка, от която ще ви побият тръпки.

Ниско, в подножието на прочутите скали на Мохер, плътният слой пяна, придобил кафеникав оттенък, запраща нависоко отломки от камъни, а самите полегати скали сякаш се изгубват в меките кълба от дъждовни облаци.

По склоновете на скалите няма дори спомен от някаква растителност - пустота изпълва атмосферата на това необикновено място.

Макар и пораждащи страхопочитание, огнените възвишения проявяват узязвимост пред мощните пориви на вятъра, чийто силен замах, придружен от дъждовните порои, допринасят в значителни степени за разрухата им. Нещо повече, поради дълбокото разяждане на скалата често се случва отчупване на големи парчета, попадащи на дъното на морето.

Още полезни статии за мен:

:Конусовидните хълмове в Кападокия

Испански бедленди - европейско съкровище

Очарованието на пустинята "Симпсън"