Парламентарната република е начин на управление, при който начело на държавата са парламентът и президентът като водеща роля има парламентът.
При парламентарната република народните представители се избират пряко от народа, но чрез политическите партии. Партията или коалицията от партии, която има мнозинство в парламента формира правителство. Правителството се ръководи от политически лидер - министър председател. Правителството управлява държавата за определен период и носи политическа отговорност за взетите решения.
Президентът се избира мажоритарно, а неговата роля е да представлява държавата на важни политически форуми, да амнистира, да налага вето, да се обръща с изказвания към нацията. Освен това президентът е главнокомандващ на армията.
Президентската република е друг начин на управление, при който начело на държавата е президентът. Той има водеща роля в управлението и много по-разширени пълномощия в сравнение с парламентарната република. В него е съсредоточена изпълнителната власт и ролята на министър-председател.
При тази форма на управление парламентът се занимава със законодателна дейност, а парламентът е този, който реално управлява държавата. Президентът формира правителството.
Мажоритарната избирателна система дава възможност на гражданите да изберат хора, които не са обвързани с политическите партии и статуквото. При нея водеща роля имат качествата на кандидатите, а не тяхната партийна принадлежност. Въпреки това в модерните държави, които ползват мажоритарна избирателна система много важна роля имат партиите.
Предимства и недостатъци на избирателната система, и методите на управление
------------
Огромният недостатък на парламентарната република е, че при нея в партиите е съсредоточена цялата власт. След изборите от гражданите не зависи нищо и точно това е причината за недоволството на хората при този тип държавно управление.
При парламентарната република е необходимо постигане на съгласие между различните политически представителства. Ако дадена политическа сила (или група от партии) не успее да събере повече от 51% от народните представители, същата не може да управлява.
Също така парламентарната република не е подходяща за държави в преход, тъй като в решенията не могата да бъдат взети достатъчно бързо
------------
При президентската република в президентът е съсредоточена цялата изпълнителна власт и той приема ролята на министър-председател. Това може да бъде както предимство, така и недостатък, защото ако се случи така, че президентът не е достатъчно компетентен той може да погуби цялата държава, тъй като сам взима решенията.
От друга страна този метод на управление е по-добър при държави, които са в преход или такива с политическа нестабилност, тъй като президентът може бързо да вземе решенията, с които да стабилизира обстановката.
------------
Мажоритарната избирателна система ще осигури това, което гражданите искаме - гражданска квота в народното събрание. При този тип избори в парламента влизат най-способните кандидати, без значение дали са част от политическа партия.
Правилният избор за България (според мен)
Считам, че трябва да бъде създадена смесена избирателна система с мажоритарен елемент. В подобна изборна система хората ще могат да гласуват или за кандидата на своята партия, или за този, който според тях има най-добри качества. По този начин в парламента ще има гражданска квота. Такава трябва да има във всички държавни институции.
Считам, че президентската република не е правилният избор за България, тъй като за самите нас би било опасно да дадем цялата власт на един човек. Може би по-добрият вариант е да разширим правомощията на президента.
И последно, но не по значение - трябва да намалим броя на депутатите и да ограничим тяхната мандатност. Има двойно по-големи държави с подобен брой народни представители - ние нямаме нужда от нещо подобно. Също така в България има политици, които са прекарали целия си живот в парламента и нямат дори един работен ден извън него. Тези хора са вредни за държавата, тъй като са с остарели виждания, а някои от тях са корумпирани. В парламентът (и всички държавни институции) трябва да влязат млади хора, които да променят системата.