Bulgarian (BG)
Първи май е известен като ден на труда и международната работническа солидарност. Историята на празника се свързва с международно работническо движение, наброяващо над 300 000 членове. То организирало бурна стачка с искане за въвеждане на 8-часов работен ден. Вследствие на нея са ранени над 200 души и умират поне четирима.
Няколко дни по-късно последва втора стачка срещу полицейското насилие, при която е хвърлена бомба по полицията. Загива един полицай и са ранени шестима.
Три години след стачките (през 1889 г.) учредителен конгрес в Париж призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестиращите от Чикаго (забравих да спомена, че протестът е бил там). Взето е решение протестите да бъдат проведени на първи май. Оттогава всяка година на тази дата се чества "Денят на труда".
В комунистическите и социалистическите държави (като България) се отдава голяма чест на този празник. Държавата го отбелязва с манифестации из цялата страна, в които участват държавни служители, ръководители на местната власт, ръководители на висшата власт, като депутати, министри и прочие.
След нежната революция през 1989 г. и смяната на режима първи май продължава да се отбелязва като неработен ден, но държавата не се ангажира с официални чествания.
Манифестации и чествания (но в значително по-малък мащаб спрямо честванията преди 1989 г. ) организират някои социалисти (или социалистически партии).
