Гърците са го измислили!

Теглото на монета от 1 евро е 7,5 грама. Гърците дължат около 320 милиарда такива монети, сиреч 24 милиона тона евро, ако правилно смятам. Ала да оставя тази елементарна аритметика на математиците и да карам по същество.

Дългът се равнява на над 175% от БВП на страната.

Макар че още от 2012 г. по "предложения" на Тройката (ЕС, ЕЦБ и МВФ) гърците започнаха да прокарват "реформи", те не дадоха желания резултат. Напротив - кризата се влоши.

И когато стана непоносимо, и лидер на крайната партия СИРИЗА привлече интереса на избирателите си с гръмките си, популистки обещания, хората му гласуваха доверие. Имаха ли въобще избор? Алтернативите бяха мрачни. И днес не е изсветляло.

Та този популист, въпросният Алексис Ципрас, премиер на страната, излъга на няколко пъти международните кредитори (пък и сънародниците си).

Ала всъщност, гледайки обективно на ситуацията, условията бяха толкова тежки, че изпълнението им бе невъзможно.

Да се намалят драстично заплатите и пенсиите в страната - това е неприемливо за обикновения човек. Оттам идва цялото разтакаване.

Пък и сляпото спазване на тежките условия не гарантира стабилност, нито обещава растеж и излизане от коловоза, водещ към икономическата пропаст. Макар дългът да бе преструктуриран през 2013 г., спорно е дали бюджетните излишъци ще са достатъчни за плащане на лихвите и главниците по него, макар приходите на държавата напълно да покриват разходите (ако зачертнем дълга, разбира се...). Затова е необходимо намирането на решение за дългосрочно свиване на задълженията.

Опрощаване на дълга?

Едва ли ще се стигне до опрощаване на гръцкия дълг, защото подобно действие би разрушило икономическата дисциплина в ЕС и Еврозоната (доколкото има такава), би подействало демотивиращо на държавите, подложили се на тежки реформи за постигане на добри макроикономически показатели (България е сред тях).  Гражданите на тези страни биха осъдили политическите си лидери за действията им (сравнявайки се с гърците), особено при ситуация на отписване на дълга. А това е крайно нежелателно, тъй като механизмите за превенция на финансовите дисбаланси ще бъдат счетени за ненужни.

Сближаване на позициите

Кредиторите и Гърция влязоха в преговорите с още по-крайни позиции, особено след проведения референдум, на който гърците казаха смело (или неразумно?) "НЕ"! След общонародното гласуване нищо не се е променило. Разбира се, беше ясно, че гръцкият народ подкрепя популиста си (и как иначе? Никой не би искал да му се намали заплатата или пенсията).

Нито правителството, нито Тройката са склонни на тежки отстъпки, поради опасения от загуба на политическа легитимност. Разумните варианти са два - допълнително понижаване на лихвите или разсрочване на дълга в замяна на реформи.

Заплашена ли е Еврозоната от дестабилизация при излизане на Гърция?

Ако този въпрос беше зададен преди 3-4 години, отговорът щеше да е "Да!" Ала днес, когато Европейската Централна Банка може да печата пари, ЕС може да понесе удара без тежки дългосрочни поражения. А това вещае предимство за Тройката в преговорите.

Истината е, че нито Европа иска Гърция да се откаже от еврото, нито самата Гърция желае това.

Как да ги убедим да плащат?

Със сигурност този е въпросът, който си задават най-често кредиторите. В безизходицата си (която е взаимна и за тях, и за длъжниците) те прибегнаха до употребата на България като аргумент за солидарността в Съюза (сякаш гърците ги касае нашия стандарт на живот...), през устата на Манфред Вебер - председател на ЕНП. Той обвини гръцкия премиер, че с действията си съсипва доверието в ЕС. Ги Верхофстад (АЛДЕ) пък даде 48-часов ултиматум на Гърция за изготвяне на план за реформи, който беше представен два часа преди изтичането на му.

Нови обещания

Те бяха подкрепени от премиера на Франция, който ги обяви за сериозни и надеждни.

Гърция се нуждае от 59 милиарда евро до средата на 2018 година. В замяна на средствата страната се ангажира да проведе реформи, увеличавайки данъците на корабните компании, ресторантите и кетъринга, хотелите, корпоративния данък, както и налогът върху луксозното имущество.

Гърция ще намали разходите си за отбрана с близо 300 милиона евро до края на 2016 година. Ще бъдат осъществени приватизации на големи държавни предприятия.

Според Ройтерс системните банки в страната, а именно "Юробанк", "Пиреос" и "Алфа Банк" ще бъдат затворени или погълнати.

Практиката на ранно пенсиониране ще бъде прекратена, ако Тройката се съгласи да преразгледа целите за първичен излишък на Гърция през първите четири години..

В неделя се очаква вземане на окончателно решение на европейските лидери на всички страни за приемане или отхвърляне на предложенията на гръцкото правителство.

Коментар на Кирил Йовев