Шестограмният ключ има множество синоними. В Америка е познат като ключ на Алън, в Германия го наричат ИНБУС, но в повечето случаи става въпрос за един и същ инструмент. Той има L образна форма. Характерното за него е, че е малък и лек. Болтовете/винтовете с които се използва са защитени от нараняване. Има шест контактни точки, между него и главата на винта. Това осигурява много добър контакт и предпазва от изплъзване при работа с него.
Шестограмът е създаден около 1908г. когато започва масовото производство на винтове. Тогава бива разработен и усъвършенстван метода на студено пресоване на метала. Това довело до бум в производството на малки метални детайли, поради това, че станали евтини за производство.
Логично малко след това през 1910г. Уилиъм Г. Алън (William G. Allen) патентова метод за студено пресоване на винтове без глави и с шестостенен жлеб в тях. Този тип винтове били създадени специално за производствените машини, за да не се закачат работниците за тях. До преди това били използвани винтове с един жлеб, тип „–“.
Малко след това дошла и идеята за производство на винтове с глава и шестоъгълен жлеб. Така се появил и шестограмът като инструмент, за да стане един от най-използваните ръчни инструменти в наши дни. Самият тип винтове с шестостенна „глава“ започнали масово да се използват по време и след Втората световна война. Те били много лесни за завиване и развиване, и самия шестограм много трудно можел да се изплъзне от самия винт. Това наложило и използването на този тип винтове в масовото производство.
Стандартни размери на шестограмния ключ:
Шестограмния ключ се измерва, като се мери разстоянието между две срещуположно разположени и паралелни страни на самия ключ. Размерите са в милиметри както следва:
- 0.7, 0.9, 1.0, 1.25, 1.3, 1.5
- от 2 до 6 през разтояние от 0.5 мм
- от 7 до 22 през разтояние от 1 мм
- 24, 25, 27, 30, 32, 36, 42 и 46 мм.