Автор: admin

Гяур е турска дума и обозначава човек  от неправоверен произход (немохамеданин), като в Османската империя и била синоним на роб.

В последните години се наблюдава тенденция мюсюлмани да обиждат и унижават християни, наричайки ги гяури. Това в повечето случаи се дължи на ниската култура на въпросните лица, като те биват подтиквани за действията си от различни организации!

Повече от месец не ползвам телефона си и се чувствам  страхотно !!!

Досега не бях осъзнал как ме стресира той, особено с внезапните обаждания.

В момента съм с неактивна сим карта и употребявам телефона като мултимедийно устройство  – Mp3 player, камера, флашка…

Опитайте и вие – дори да е за ден, заслужава си!

Една от най-вдъхновяващите речи в историята !!!{„video“:“http://www.youtube.com/watch?v=PbUtL_0vAJk“,“width“:“400″,“height“:“300″}

През настоящия футболен сезон Митко Бербатов стана топ реализаторът на английската висша лига. Той отбеляза 21 гола и спечели златната обувка на Англия.

Изненадващо бе, че сър Алекс Фъргюсън не го включи дори в групата на футболистите, които ще играят във финалния мач на Шампионската лига.  Още не мога да проумея факта, че голмайсторът на английската висша лига не бе допуснат да играе в последния мач за престижната титла, като се има предвид, че той има най-голям принос за класирането на отбора в това първенство.

Аз не си правя илюзии, че ако Бербатов играеше Манчестър Юнайтед щяха да смажат Барселона, но не мога да подмина арогантното отношение на Фъргюсън към бившия капитан на българския национален отбор.

Неслучайно повечето от въпросите на английските журналисти след мача бяха свързани с недопускането до игра на българският топ реализатор.

Ако аз бях на мястото на Митко, през следващия сезон бих си тръгнал от Олд Трафорд и бих отишъл на място, където ще оценят таланта ми.

Той седеше в колата си и разлистваше вестник – просто така, да мине време. Но безцелното четене го убиваше.

Макар и интелигентен, усилията му не бяха насочени към нещо продуктивно. Идеите му бяха разхвърляни като дрехи в неподреден килер, в който той се ровеше често с надежда да открие нещо ново и интересно, но без резултат.

Може би някой ден щеше да докаже на всички, че той може, че ще бъде! Точно така – ще бъде ! Но какво всъщност искаше?

Винаги бе харесвал изкуството. Като дете често участваше в изложби със свои картини и посетителите хвалеха творбите му. Дали да не стане художник?

Не, в това няма смисъл!

Той смяташе рисуването за загуба на време – тъкмо като четенето на жълта преса, каквато в момента „прелистваше“. Макар да напрягаше погледа си върху текста, до мозъка му не достигаше нито частица от напечатаното във вестника.

Хрумна му, че животът му е като сивата вестникарска хартия. Но тя бе жива – върху нея машини рисуваха букви, цифри, изображения. Хората я използваха за опаковане на всевъзможни неща – подаръци, дрехи, храни и прочие. Някои дори ползваха стари вестници, за да съхраняват в тях новите. Странно, нали?

…

Някой почука на дървената му врата. Това възбуди съзнанието му и той се раздвижи. Искаше да стане. От дълго време не се бе хранил, бръснал, преобличал. Сякаш току-що съзнанието му се бе размразило, пренасяйки го в друг, жив свят, където всичко бе ново и непознато за него.

Опита се да отвори очите си, но не можа. Кой ли бе почукал, кой ли бе го потърсил ?

Може би бе любимата му. Тя го посещаваше всяка вечер. Двамата се обичаха, но връзката им бе обречена – та той дори не можеше да отвори очите си и да стане! Какво по дяволите ставаше с него?!

…

Трябваше да стори нещо – не можеше да продължава така! Поиска да се освободи от невидимите окови, които го бяха приковали. Можеше лесно да ги счупи, но по непонятни за самия него причини не го правеше – може би защото се страхуваше отново да заеме своето място в света, което не бе избрал, но за което бе роден…

Душата му търсеше отчаяно свободата – всяка клетка в тялото му се бореше за нея. Никога не бе изпитвал нещо подобно – усещаше физическа болка, но знаеше, че ще я преодолее.

…

Осъзна, че нищо от това не бе реално – колата, вестникът –  бяха илюзии.

Отвори очите и се намери в болична стая. До леглото му имаше шкаф, а върху него бели болнични листове. На един от тях пишеше с главни букви „Пациент в кома“.

Той си спомни – бе пострадал при тежък пътен инцидент.

Оживял, след 10-годишна кома, най-после се бе събудил.

Бе победил, бе извоювал живота и свободата си. Той се чувстваше велик и непобедим. Той бе ГЕРОЙ !

Ще изминат няколко месеца и ще забравите и това събитие, а то е твърде значимо – боят пред „Баня Башъ“.

Подобен конфликт може лесно да разпали нещо много страшно .

И каква е равносметката – парламентът осъди „Атака“ за агресивните действия на симпатизантите и управляващите категорично се разграничиха от тях, но никой не наказаха.

Според прокуратурата участниците в  боя са  неизвестни извършители.  Неизвестни били – поне пет камери ги  заснеха.

Явно е, че нищо няма да последва, защото правителството се крепи на подкрепата на партия „Атака“ , която  потъпка и потъпква грубо всички ценности, за които мога да се сетя, дори патриотизма!

А какво направи Бойко?

Той беше онзи, страшният, който залавяше и биеше престъпниците ?!  Щял да се бори с престъпността ли ? Действията му категорично извадиха пред очите ни черния вълк от белия овчи кожух! Ние знаехме, че овцата е изядена, но се преструвахме, че не го  виждаме!

Преди няколко дни симпатизанти на партия „Атака“ се сбиха с мюсюлмани пред софийската джамия „Баня Башъ“. Поводът за този инцидент, според Волен Сидеров, е провокация от страна на мюсюлманите.

Колкото и да ми е антипатичен, Волен донякъде е прав в твърденията си. Нямам предвид сбиването, а  провокацията, предизвикала протеста на „Атака“. Смятам, че високоговорителите не са задължителни за изповядването на Исляма и трябва да бъдат демонтирани.

Напълно нормално е в центъра на един голям град да има няколко религиозни храма, в които хората изповядват религията си, но трябва да има търпимост. Високоговорителите нарушават спокойствието на живеещите в района и това се видя от мненията на местните.

Нека всеки се моли, но да бъде вътре, САМО ВЪТРЕ в храмовете. Не се поддавайте на  провокациите и бъдете толерантни.