Общо взето, беше добро, здраво установено семейство, трайно и завинаги пуснало корени в Долината на Салинас, не по-бедно от много други, а и не по-богато от трети. Добре уравновесен род, в който имаше и конверватори, и радикали, и мечтатели, и реалисти. Самуел можеше да бъде доволен от плодовете на слабините си. Джон Стайнбек, „На изток от рая…
Общо взето, беше добро, здраво установено семейство, трайно и завинаги пуснало корени в Долината на Салинас, не по-бедно от много други, а и не по-богато от трети. Добре уравновесен род, в който имаше и конверватори, и радикали, и мечтатели, и реалисти. Самуел можеше да бъде доволен от плодовете на слабините си.
Джон Стайнбек, „На изток от рая“, страница 48.
***
Млъкнаха, а нощта неспокойно се разхождаше около къщата, да ги подсеща и да ги подтиква.
Джон Стайнбек, „На изток от рая“, страница 71.
***
Тук издигат стъбла към небето високи дървета – нарове, ябълки, круши, натегнали с плод превъзходен, сладки смокини и още маслини, разлистени чудно. Никога техният плод не пропада, не се покварява цяла година – и лете и зиме. Лъхът на зефира вечно заражда едни и налива за зреене други. Круша след круша старее, след ябълка ябълка зрее, грозд подир грозд пожълтява, смокинята сменя смокини.
Автор: Омир