Сковани сме от студ.
Брули ни лицата вятър лют.
Вървим под светлините на градът
сред лед по кален път.
С нас го нямаше страхът,
макар да бяхме ний в тъмата,
сред мъглата,
усмивките разбиваха ледът.
Не бързахме,
поехме,
ние,
трима,
към домът.
Вървяхме заедно
в снегът,
без смут,
но стигнахме до кръстопът.
За сбогом място наближихме,
спряхме се и благодарихме
на зимата –
самата тя ни подари
усещане за топлота,
дори
и в мрак,
без слънчеви лъчи!